— Не, не съм. Той показва самата реалност, случки от живота, а не някакви сълзливи и изкуствени, измислени ситуации, които са в основата на комерсиалните телевизионни мрежи. Ще ме извините ли?
— Само още един въпрос, моля. Бихте ли хвърлили един поглед на това?
Гордън Амори нетърпеливо пое листа хартия от Перкинс.
— Познавате ли тези имена?
— Изглежда са на някои от моите съученички.
— Това са пет жени от вашия клас, които са умрели или изчезнали през последните двадесет години.
— Не знаех това.
Перкинс посочи с пръст листа.
— И аз бях удивен, когато започнах разследванията си. Първата е Катерин Кейн, загинала преди деветнадесет години. Колата й пада в Потомак, когато е първокурсничка в университета „Джордж Вашингтон“. Синди Ланг изчезва, докато кара ски в Сноубърд. Глория Мартин неочаквано се самоубива. Дебра Паркър пилотира собствения си самолет и преди шест години катастрофира с него. Миналия месец Алисън Кендал се удави в басейна си. Ще се съгласите ли, че определението випуск с много лош късмет е подходящо, и дали бихте направили предаване на тази тема във вашата телевизия?
— Бих предпочел да го нарека трагичен випуск. Но нямам намерение да правя предаване за тях. А сега, ако ме извините…
— Разбира се. Само още един въпрос. Какво означава за вас получаването на медал от „Стоункрофт“?
Гордън Амори се усмихна. „Нищо не означава, бих казал, чумата да те вземе! Въпреки подигравките, които изтърпях тук, и нещастния живот, който живях, успях да се издигна и да стана голям“ — ето какво си мислеше Гордън. Вместо това отговори:
— Подобно отличие е сбъдване на мечтата ми да бъде приет като преуспял човек в очите на моите съученици.
8
Роби Брент се регистрира в хотела в петък следобед. Тъкмо бе приключил шестдневния си ангажимент в казино „Тръмп“ в Атлантик Сити, където прочутият му комедиен талант бе привлякъл както обикновено многобройна публика. Нямаше смисъл да лети обратно до дома си в Сан Франциско и да се връща после пак, пък и му бе все едно дали ще остане в Атлантик Сити или ще спре в Ню Йорк.
Това бе удовлетворяващо решение, мислеше си той, докато се обличаше за коктейла. Посегна в гардероба, за да вземе тъмносиньото си сако. След като го облече, се огледа критично в огледалото. Осветлението бе отвратително, но все пак изглеждаше добре. Сравняваха го с Дон Рикълс6 не само заради комедийната игра, но и заради приликата. Кръгло лице, блестящ купол на черепа, леко набита фигура — можеше да разбере сравнението. Все пак, видът му не пречеше на жените да си падат по него. След „Стоункрофт“, добави сам на себе си Роби, определено след „Стоункрофт“.
Все още имаше няколко минути, преди да стане време да слезе долу. Отиде до прозореца и погледна навън, мислейки си как вчера, след като се регистрира в хотела, излезе из града и обиколи къщите на съучениците си, които също като него бяха отличени и щяха да бъдат наградени с медал на срещата.
Мина покрай къщата на Джийни Шеридан. Спомни си как на няколко пъти полицията бе пристигала тук, повикани от съседите, защото родителите й се бяха сбили на алеята. Беше чул, че по-късно се развели. Вероятно за хубаво. Хората често предсказваха, че единият или другият ще свърши зле по време на някой от побоите.
Първата къща на Лора Уилкокс беше непосредствено до тази на Джийни. После, когато бяха във втори курс, баща й наследи пари и семейството се премести в голяма къща на Конкорд Авеню. Спомни си как като дете бе минавал покрай първата къща на Лора с тайната надежда тя случайно да излезе, така че да я заговори.
Къщата бе купена от едно семейство на име Съмърс. Дъщеря им беше убита в нея. Родителите сигурно я бяха продали. Повечето хора не остават по местата, където децата им са прободени с нож до смърт. Беше в Деня на Колумб, спомни си Роби.
Поканата за срещата лежеше на леглото му. Той я погледна. Имената на отличените съученици и биографиите им бяха включени към пакета. Картър Стюарт. Колко време му е трябвало след „Стоункрофт“ да се откаже от името Хауи? — зачуди се Роби. Майката на Хауи се изявяваше като художничка и винаги можеше да бъде видяна из околностите на града със скицник в ръка. Понякога успяваше да убеди някоя второстепенна художествена галерия да покаже част от боклуците й. Наистина не струваха нищо, спомни си той. Бащата на Хауард бе кавгаджия и побойник, винаги готов да го пребие. Нищо чудно, че пиесите му бяха толкова мрачни. Хауи обикновено бягаше от къщи и се криеше от стареца си в задните дворове на съседите. Сега може да е преуспял, но вътре в себе си сигурно бе останал същата подла змия, която се промъкваше и надничаше в чуждите прозорци. Въпреки че той отричаше, Роби го беше хванал на няколко пъти. Падаше си по Лора толкова силно, че желанието се излъчваше от порите му.