Сам погледна Джийн с искрено съчувствие.
— Освен това знам, че ви е разказал, на теб и на Мередит, как е блъснал и убил Рийд Торнтън с колата си.
Марк не сваляше очи от Джийн.
— Когато преди малко видях Лора в болницата, тя ми съобщи, че е бил приготвил три найлонови торби, всяка с изписано име върху нея. Вашите имена. Господи, Джийн, когато си помисля за това, полудявам. Не мога да понеса мисълта нещо да се случи с теб.
Той бавно взе лицето й в двете си ръце и я целуна. Целувката беше дълга и нежна, и казваше всичко, което не може да се изкаже с думи.
В този миг избухна неочаквана светкавица и те вдигнаха заслепени очи. Джейк беше станал прав, а апаратът му все още бе насочен към тях.
— Този е цифров — обясни целият сияещ той, — но аз отдалеч надушвам добрата фототехника, още като я видя.
Епилог
Уест Пойнт, денят на дипломирането
— Не мога да повярвам, че са минали само две години и половина, откакто Мередит отново се завърна в живота ми — каза Джийн на Марк. Очите й блестяха, изпълнени с гордост, докато наблюдаваше как дипломантите маршируваха по тревата. Бяха прекрасни в своите официални униформи — сиви къси сака с ярки златни копчета, искрящи бели панталони, бели ръкавици и шапки.
— Ужасно много неща се случиха за това време — съгласи се Марк.
Беше великолепно юнско утро. Стадионът бе препълнен от гордите роднини на кадетите. Чарлз и Гано Бъкли седяха точно пред тях. От другата страна на Джийн генералът в оставка Карол Рийд Торнтън и съпругата му наблюдаваха внучката си, която обожаваха, да минава пред тях.
Толкова хубави неща се случиха след толкова много мъка, мислеше си Джийн. Тя и Марк току-що бяха отпразнували втората годишнина от сватбата си и първия рожден ден на сина си Марк Денис. Майчинството и споделените прекрасни мигове от семейния живот смекчиха малко болката, че не бе имала възможността да се грижи за първото си дете. Мередит беше луда по малкото си братче, въпреки че, както бе отбелязала през смях, нямаше да има много време да се занимава с него. След края на церемонията тя веднага започваше служба в армията на САЩ като младши лейтенант.
Тя и Джейк Перкинс бяха кръстници на малкия Марк. Удоволствието на Джейк да бъде удостоен с подобна чест бе получило израз в лавината от статии за отглеждането на бебета, които той редовно публикуваше и им изпращаше от Колумбийския университет, където беше студент.
Сам и Алис седяха няколко реда по-надолу. „Толкова съм щастлива, че са заедно — помисли си Джийн. — Чудесно е за двамата, че се събраха.“
Понякога имаше кошмари, които я връщаха към ужаса, изживян по време на онази седмица. Но винаги си казваше, че точно това бяха обстоятелствата, които я събраха с Марк. А ако не бе получила факсовете, никога нямаше да познава Мередит.
Всичко започна тук, в Уест Пойнт, помисли си Джийн при първите ноти на химна.
По време на церемонията мисълта й се върна назад към онази пролет, когато Рийд за пръв път седна до нея на пейката и я заговори. „Той беше моята първа любов — помисли си тъжно Джийн. — Винаги е бил в сърцето ми.“
А когато името на кадет Мередит Бъкли бе произнесено, за да й връчат дипломата от Уест Пойнт, която баща й не бе успял да получи, защото не живя достатъчно дълго, Джийн почувства със сигурност, че в момента той също седи до тях.