А сега останаха само двете с Лора, помисли си Джийн. Каква карма висеше над тях? Какво ли ги очакваше?
Лора й бе телефонирала, за да каже, че ще се видят направо на срещата.
— Джийни, знам, че говорихме да се видим по-рано, но не съм готова. Трябва да вляза с развети знамена — обясни й тя. — Целта ми е да замая главата на Горди Амори, така че да грабна главната роля в неговия нов телевизионен сериал.
Вместо да се разстрои, Джийн почувства облекчение. Тази отсрочка й даде възможност да телефонира на Алис Съмърс, тяхна съседка преди години. Сега тя живееше в къща близо до парка. Семейство Съмърс се бяха преселили в Корнуол две години преди дъщеря им Карън да бъде убита. Джийн никога нямаше да забрави деня, в който госпожа Съмърс дойде да я вземе от училище.
— Джийн, защо не отидем да пазаруваме заедно? — предложи й тогава тя. — Не мисля, че точно сега трябва да се връщаш вкъщи.
Този ден госпожа Съмърс й бе спестила унизителната гледка да види полицейската кола пред къщата и родителите си с белезници.
Джийн не познаваше добре Карън Съмърс. Момичето учеше в Медицинския факултет на Колумбийския университет в Манхатън и семейството й имаше там апартамент. Родителите й отсядаха в него, когато отиваха да посетят дъщеря си. Всъщност до нощта на смъртта си Карън рядко се връщаше в Корнуол.
Винаги бяха поддържали връзка, помисли си Джийн. Когато идваха във Вашингтон, семейство Съмърс редовно й се обаждаха и я канеха на вечеря. Майкъл Съмърс почина преди години, но Алис бе чула за срещата и й се обади, за да я покани на закуска в десет часа преди планираното посещение на Уест Пойнт.
Джийн взе решение. Когато утре отидеше да види Алис, щеше да й разкаже за дъщеря си и да й покаже факсовете и първото писмо с четката за коса и космите на Лили. Оня, който знаеше за бебето, сигурно бе прочел медицинските картони и досиета на доктор Конърс. Трябва да е някой, който е живял тук по онова време или познава човек, запазил документите на лекаря. Алис можеше да й помогне да открие подходящия човек, към когото да се обърне за правна помощ. Тя винаги й бе казвала, че не са престанали да търсят убиеца на Карън.
— Джийн, радвам се да те видя отново. — Марк Флайшман говореше с Роби Брент, но сега се обърна към нея. — Изглеждаш прекрасно, но май си разстроена. Онова хлапе, репортерът, успя ли да те хване?
Тя кимна.
— Да, Марк. И да ти призная честно, бях шокирана. Не знаех за смъртта на никоя друга, освен на Деби и, разбира се, на Алисън.
— Нито пък аз — каза той. — Всъщност не бях чул дори и на Деби. Не съм поддържал никакви контакти с никого от „Стоункрофт“ до мига, в който Джак Емерсън не ми се обади.
— Какво те пита Перкинс?
— Искаше да знае, след като нито една от петте не е умряла в масова катастрофа, не смятам ли аз като психиатър, че толкова много смъртни случаи в толкова малка група от хора е необичайно висок процент? Отговорих му, че нямам представа дали процентът излиза извън нормалното. Но всъщност е точно така. Той е прав.
Джийн кимна.
— На мен пък ми каза, че според неговите разследвания, подобна статистика би била присъща повече за военно време, въпреки че били известни примери на семейства, съученици или съотборници, които имали лош късмет. Марк, не мисля, че става дума за лош късмет. Мисля, че е странно и свръхестествено.
Джак Емерсън се заслуша в разговора им. Усмивката, която грееше на лицето му, изчезна и бе заменена от загриженост.
— Помолих този Перкинс да престане да размахва зловещия си списък наоколо — рече той.
В този момент в сепарето влезе Картър Стюарт заедно с Лора Уилкокс и чу последните му думи.
— Мога да ви уверя, че продължава да го размахва — съобщи кратко той. — Предложението ми към всеки, който все още не е бил сгащен от този млад човек, е да му каже, че не желае да го вижда. При мен това свърши работа.
Джийн стоеше до входа и Лора не я забеляза при влизането си.
— Може ли да се присъединя към вас, момчета? — попита тя. — Или ще се наложи да се престоря, че съм нахълтала уж по погрешка в мъжкия ви клуб?
Усмихната, тя тръгна от мъж на мъж, като четеше отблизо табелките с имената им и целуваше всеки по бузата.
— Марк Флайшман, Гордън Амори, Роби Брент, Джак Емерсън. И разбира се Картър, когото знам като Хауи и който все още не ме е целунал. Изглеждате фантастично, момчета! Разбирате ли къде е разликата? Аз бях на върха, когато бях на шестнадесет, а след това всичко тръгна надолу. А вие четиримата и Хауи, искам да кажа Картър, точно сега започвате да се изкачвате нагоре.