„А също и с твоя случай“ — помисли си, докато гледаше със състрадание последната снимка на синеоката, тъмнокоса Хелън Уилан, която засега официално се водеше „изчезнала, вероятно мъртва“.
13
Лора силно се изкушаваше да поспи, за да запази енергията си за официалния обяд в Уест Пойнт, но когато се събуди в събота сутринта, промени решението си. Целта й да свали Горди Амори бе постигнала само частичен успех на вечерята след коктейла снощи. Почетните гости седнаха заедно на една маса и Джак Емерсън се присъедини към тях. В началото Горди беше мълчалив, но постепенно се отпусна и дори й направи комплимент.
— Мисля, че всички момчета от випуска бяха хлътнали по теб в една или друга степен, Лора.
— Защо в минало време? — закачливо го попита тя.
Отговорът му прозвуча многообещаващо.
— Защо наистина?
И тогава вечерта й предложи неочакван подарък. Роби Брент разказа на групата, че е получил предложение да направи една ситуационна комедия за Ейч Би О и че сценарият много му харесал.
— Публиката вече е отегчена от безбройните шоута на живо — каза той — и иска да се посмее. Помислете за класическите комедии като „Обичам Люси“, „Всичко в семейството“, „Младоженците“, „Шоуто на Мери Тайлър Мур“. В тях има истински, жив хумор и, повярвайте ми, той се завръща на мода. — След което я погледна многозначително и продължи.
Знаеш ли, Лора, трябва да прочетеш ролята на съпругата ми. Мисля, че ще бъдеш много добра в нея.
Не беше сигурна дали не се шегува, след като изкарваше прехраната си като комик. От друга страна, ако не се шегуваше и тя не постигнеше нищо с Горди, това може би беше друг шанс да хване влака. Вероятно последният й шанс.
— Последният — прошепна на глас Лора.
Думата й причини гадно и неприятно чувство. Цяла нощ бе измъчвана от кошмари. Сънува Джейк Перкинс, онова нападателно, досадно хлапе, което й подаде списък с имената на момичетата, с които обикновено седяха на една маса, за да обядват в училище, и които сега бяха мъртви. Катерин, Дебра, Синди, Глория и Алисън. Пет. Сънува, че той зачертава едно след друго имената им върху листа, докато останаха само нейното и на Джийни.
И двете поотделно бяха запазили близко приятелство с Алисън, а ето че сега бяха единствените живи. Въпреки че живееха врата до врата като ученички, с Джийни бяха много различни и никога не станаха особено близки. Тя бе прекалено мила и добра. Никога не си правеше майтап и не се подиграваше на момчетата, както всички останали от групата.
Стоп! Спри! — предупреди себе си Лора. Не биваше да мисли за лош късмет или проклятие. Имаше само днес и утре, за да хване отново птичето на късмета. Само една дума от новата уста на Горди Амори и щеше да се върне в сериала, който ще снима „Максимум“. Неочаквано и Роби Брент се бе оказал възможност. Ако не се будалкаше и наистина я искаше в своето шоу, имаше реалния шанс да получи ролята. „А аз съм добра в комедиите — каза си Лора. — Дори много добра.“
Освен това тук беше и Хауи, пардон, Картър. Той също можеше да й отвори вратата, ако поиска. Не в негова пиеса, разбира се. Господи! Те бяха не само ужасно депресиращи, но направо невъзможни. Артистичната му мрачност обаче не го правеше по-малко могъщ, когато ставаше дума да помогне на кариерата й.
Нямаше нищо против да играе в някоя хитова пиеса, помисли си тъжно и замислено Лора. Макар че сега, когато Алисън беше мъртва, освен нова роля й трябваше и нов агент.
Тя погледна часовника си. Беше време да се облича. Бе извадила късмет, когато избра облеклото си за разходката в Уест Пойнт. Синият костюм на „Армани“ с шал на „Гучи“ щеше да бъде много подходящ тоалет за хладния ден, какъвто се очертаваше според прогнозата. По думите на синоптиците температурите нямаше да достигнат десет градуса.
„Аз не съм момиче за навън — помисли си Лора, — но след като всички казват, че ще се включат, няма да пропусна мача за нищо на света.“
Гордън, напомни си тя, докато връзваше шала. Гордън, а не Горди. Картър, а не Хауи. Поне Роби си бе останал Роби и Марк все още се наричаше Марк. И слава Богу, че Джак Емерсън, този некоронован Доналд Тръмп от Корнуол, не бе решил да се преименува на Жак.
Когато слезе в обширната трапезария, с голямо разочарование забеляза, че на масата за почетните гости седят само Джийни и Марк Флайшман.
— Слязох само да пия едно кафе — обясни Джийни. — Имам среща с приятелка за закуска. Ще се присъединя към вас направо на обяда.
— Ще дойдеш ли за парада и за футболния мач? — попита я Лора.