Джийн стана и сложи ръце на раменете на Лора.
— Чуй ме, важно е! Забеляза ли някой в автобуса да носи роза, или да слага роза на нечий гроб?
— Роза ли? Не, разбира се, че не. Видях разни хора да оставят цветя на някои гробове, но никой от тях не бе от нашата група. Че кой от нашите може да познава човек, погребан в това гробище, и да му носи цветя?
„Би трябвало да се досетя — помисли си Джийн. — Лора не обръща внимание на никого, който не е важен за самата нея.“
— Ще мина да те взема — обеща тя. — В колко трябва да сме долу?
— Коктейлът е в седем, а вечерята в осем. Ще получим медалите си в десет. За утре остава службата в памет на Алисън и късната закуска в „Стоункрофт“.
— Веднага ли се връщаш в Калифорния?
Лора импулсивно прегърна Джийн.
— Все още нямам определен план, но да речем, че може да получа по-добро предложение. Ще се видим по-късно, скъпа.
Когато вратата се затвори, Лора извади пътната си чанта от гардероба. Веднага след края на вечерята щеше да се измъкне. Както беше й казал той: „Писна ми от този хотел, Лора. Приготви си багажа, аз ще сложа чантата ти в моята кола преди вечеря. Но дръж устата си затворена. Няма нужда всички да знаят къде ще прекараме нощта. Ще ти покажа какво си загубила, като не си открила какъв страхотен пич бях преди двадесет години“.
Тя сложи в чантата жилетката от кашмирска вълна, коя то смяташе да облече на другата сутрин, и се подсмихна сама на себе си. Беше му казала, че на всяка цена иска да отиде на службата за Алисън, но й е все едно, ако пропусне закуската.
А той бе отвърнал:
— О, аз за нищо на света не бих пропуснал службата за Алисън.
Разбира се, сигурно имаше предвид, че ще отидат заедно.
19
Сам Дийган силно се изненада, когато в три следобед му се обади Алис Съмърс.
— Сам, дали случайно не си свободен тази вечер, за да дойдеш с мен на една официална вечеря? — попита го тя.
Детективът се поколеба, но не защото искаше да откаже, а защото бе обзет от удивление.
— Знам, че те изненадвам, и поканата ми е абсолютно без предупреждение — извини се Алис.
— Няма нищо. Отговорът е да, свободен съм и освен това имам смокинг в гардероба, чист и изгладен.
— Тази вечер има галавечеря в чест на някои от завършилите преди двадесет години гимназия „Стоункрофт“. Хората от града бяха помолени да си купят места за вечерята. Цялата работа е, че всъщност събират средства за новото крило на училището. Нямах намерение да ходя, но там ще има един човек, с когото искам да се срещнеш. Казва се Джийн Шеридан. Някога живеехме врата до врата и аз много я обичам. Тя има сериозен проблем и се нуждае от съвет. Първоначално смятах да те помоля да отидеш утре в хотела и да говориш нея. След това обаче реших, че ще бъде хубаво, ако присъствам, когато тя получи медала си и…
Сам разбра, че поканата на Алис бе съвсем импулсивна и че тя вече не само се извинява, но дори съжалява, че му се е обадила.
Алис, ще се радвам много да дойда на тази вечеря — рече, като наблегна на думата „дойда“. Не й каза, че бе работи до 4.30 сутринта по случая с Хелън Уилан и че тъкмо влизаше вкъщи с намерението веднага да се тръшне в леглото. Но една кратка дрямка от час-два щеше да го ободри достатъчно, реши той.
— Имах намерение утре да намина край теб — добави.
Алис знаеше какво иска да каже.
Очаквах, че ще го направиш. Ако можеш да дойдеш в седем, ще те почерпя едно питие и след това заедно ще отидем до хотела.
— Това се казва среща! До скоро, Алис. — Сам затвори телефона и се почувства доста глупаво, като си помисли, че е необикновено доволен да получи тази покана. След което осъзна и причината за това.
Какъв ли беше проблемът на приятелката на Алис — Джийн Шеридан, зачуди се той. Какъвто и да бе, и независимо колко бе сериозен, едва ли можеше да се сравнява с онова, което се бе случило на Хелън Уилан рано тази сутрин, докато бе разхождала кучето си.
20
— Това наистина е голяма работа, нали, Джийн? — попита Гордън Амори.
Бе седнал до нея, на втория ред на платформата, където вяха настанени почетните гости. Под тях местният конгресмен, кметът на Корнуол-он-Хъдсън, спонсорите на вечерята, директорът на „Стоункрофт“ и няколко членове на управителния съвет на училището наблюдаваха препълнената зала със задоволство.
— Така е — съгласи се тя.
— Минавало ли ти е през ум да поканиш родителите си на това голямо събитие?