За миг Бухала си помисли за кръвта, която бе капнала от ръката му на улицата, когато кучето го ухапа. ДНК. Мина му през ума, че за пръв път беше оставил на местопрестъплението физическо доказателство — с изключение, разбира се, на отличителния му символ, който през всичките години непрекъснато бе пренебрегван или пропускан от полицаите. В известен смисъл беше направо разочарован и вбесен от глупостта им, но от друга страна, беше доволен. Ако смъртта на всички жени беше свързана по някакъв начин, за него щеше да бъде доста по-трудно да продължи. Ако решеше да продължи мисията си след Лора и Джийн.
Дори ако Джийн се усъмнеше, че петното върху ръкава й е от кръв, едва ли щеше да се досети откъде се е появила тя и как се е изцапала. Освен това нито един детектив, пък бил той и Шерлок Холмс дори, не би свързал петното от кръв върху роклята на почетната гостенка на гимназията „Стоункрофт“ с кръвта на улицата на петдесет километра оттук.
Дори и след милион години, помисли си Бухала, отхвърляйки идеята като абсурдна.
22
В момента, в който видя Сам Дийган, Джийн разбра защо Алис говори за него с толкова топло чувство. Хареса й решителното му лице и ясните тъмносини очи. А също сърдечната усмивка и силното ръкостискане.
— Разказах на Сам за Лили и за факса, който си получила вчера — обясни Алис с тих глас.
— Има и още едно съобщение — прошепна Джийн. — Алис, толкова се страхувам за детето си. Едва намерих сили да дойда на тази вечеря. Ужасно ми е трудно да водя светски разговори, когато не знам какво става с нея.
Но преди Алис да успее да отговори, някой дръпна Джийн за ръкава и произнесе с висок глас.
— Джийн Шеридан! О, Боже, колко се радвам да те видя! Ти пазеше децата ми, когато бе на тринадесет!
Джийн успя да се усмихне.
— О, госпожо Родийн, радвам се да ви видя отново.
— Джийн, хората искат да говорят с теб — рече Сам. — Алис и аз ще си намерим маса в залата за коктейли. Когато се освободиш, ела при нас.
Минаха почти петнадесет минути, докато успее да се откъсне от местните жители, които си спомняха детството й или бяха чели книгите й и искаха да споделят впечатленията си с нея. Но най-накрая все пак се присъедини към Алис и Сам на крайната маса, където можеха да говорят, без да бъдат прекъсвани.
Докато пиеха от шампанското, което Сам бе поръчал, тя му разказа за цветето и бележката, които бе намерила на гробището.
— Розата не може да е стояла дълго там. Беше съвсем свежа — обясни нервно Джийн. — Сигурно е оставена от някой човек от групата, който е знаел, че ще отида в Уест Пойнт, и е бил сигурен, че ще посетя гроба на Рийд. Но защо той или тя играе тази игра? Защо са тези неясни заплахи? Защо просто не каже какво иска от мен?
— Може ли аз да поискам нещо от теб сега? — попита учтиво Марк Флайшман, като седна на свободния стол до нея с чаша в ръка. — Търсих те да пийнем по чашка преди сън — обясни с усмивка. — Не можах да те намеря никъде, но най-накрая те видях тук.
Забеляза колебанието върху лицата на хората около масата и предположи, че водят сериозен разговор и присъствието му е нежелателно. Но беше любопитен да разбере кои са събеседниците й и за какво си говорят.
— Разбира се, заповядай — отвърна Джийн, опитвайки се да бъде любезна. Какво ли беше чул, запита се, докато го запознаваше с Алис и Сам.
— О, Марк Флайшман — възкликна Сам. — Доктор Марк Флайшман. Гледал съм вашата програма и много ми харесва. Давате страхотно добри съвети. Особено се възхищавам на начина, по който се оправяте с младежите. Когато те са ваши гости, винаги намирате верния път към тях и успявате да ги накарате да осъзнаят чувствата си и да ги споделят с вас. Ако повечето деца направят това и получат добър съвет, те ще разберат, че не са сами и че проблемите им не са нерешими.
Джийн видя как лицето на Марк светна от задоволство след ласкавата и очевидно искрена оценка на Сам Дийган.
Той беше толкова затворен и мълчалив като дете, помисли си тя. Винаги срамежлив. Не бе предполагала, че ще стане телевизионна знаменитост. Дали Гордън не беше прав, че Марк е специализирал детска психиатрия заради собствените си проблеми след смъртта на брат си?
— Знам, че сте израснал тук, Марк. Семейството ви все още ли живее в града? — попита Алис Съмърс.
— Само баща ми. Така и не се реши да напусне старото гнездо. Пенсионира се и много пътува.
Джийн бе изненадана от това изявление.