Бе казала на доктор Конърс, че иска Лили да бъде възпитана като католичка, спомни си Джийн. Ако осиновителите й са католици и членове на църквата „Свети Томас от Кентърбъри“, много е вероятно момиченцето да е било кръстено точно там. Ако успееше да надникне в архивите на църквата от края на март до средата на юли онази година, това можеше да бъде началото на търсенето на Лили.
Когато се събуди в шест тази сутрин, почувства, че по бузите й се стичат сълзи и се чу да произнася молитвата, останала като част от подсъзнанието й. Господи, не позволявай да я наранят. Пази я, Господи, моля те!
Знаеше, че в неделя канцеларията на църквата не е отворена. Но може би след литургията щеше да успее да говори със свещеника и да си определи среща. Поне имаше чувството, че прави нещо и не седи със скръстени ръце. Може би реше да открие някой възрастен отец, който е служил в църквата преди двадесет години. И не бе невероятно той да си спомни за хора, осиновили бебе по онова време.
Чувството за нещо неизбежно, нарастващата сигурност, че Лили е заплашена и е в опасност, бяха станали толкова силни, че Джийн бе убедена, че няма да преживее деня, ако не предприеме някакво действие.
В осем и половина тя слезе долу и взе колата си от паркинга. До църквата имаше само пет минути път. Беше решила, че най-подходящото време да говори със свещеника след литургията, когато той застане на входа, за да поздрави хората.
Тръгна по Хъдсън Стрийт, но осъзна, че е подранила поне с двадесет минути, затова импулсивно зави по Маунтин Роуд, за да мине покрай къщата, в която бе израсла.
Тя бе почти по средата на виещата се стръмна улица. Когато живееше в нея, беше кафява с бежови капаци на прозорците. Сега хората, които я обитаваха, не само я бяха разширили, но и украсили с бели камъчета и боядисани в горскозелено дървени капаци. Новият собственик очевидно бе стигнал до извода, че повече дървета и растения ще разхубавят относително скромния дом. Сега той изглеждаше като малко бижу в ранната утринна мъгла.
Съседната кафява къща с гипсова мазилка, в която някога живееше семейство Съмърс, също изглеждаше добре поддържана, помисли си Джийн, макар че очевидно в момента не бе обитавана. Транспарантите на всички прозорци бяха спуснати, но черчеветата бяха прясно боядисани, живият плет бе скоро подстриган и дългата каменна алея до предната врата имаше нова настилка.
„Винаги съм обичала тази къща — помисли си Джийн, като спря колата, за да я огледа по-добре. — Бащата и майката на Лора я поддържаха с любов, докато живееха тук, а сетне и семейство Съмърс. Спомням си, когато бяхме на девет или десет, Лора каза, че според нея нашата къща била грозна. Аз също мислех, че кафявото е грозно, но не се съгласих с нея, за да не й направя кефа. Интересно дали ще я одобри в сегашния й вид.“
Не че има някакво значение, каза си Джийн, направи завой и тръгна надолу към Хъдсън Стрийт. Лора никога не я обиждаше нарочно. Беше си такава по природа. Освен това бе възпитана да бъде егоистка, но това едва ли й помогна или й донесе особено голямо добро. Последния път, когато бе говорила с Алисън, тя бе споделила, че се опитва да намери работа на Лора в нова телевизионна мрежа, но й било трудно да го постигне.
Каза още, че Горди, при което се засмя и се поправи, като го нарече Гордън, би могъл да уреди нещата, но според нея това щяло да стане на куково лято.
Лора винаги е била златното момиче. Беше направо сърцераздирателно да я гледа как флиртува с почти всички момчета, дори и с Джак Емерсън. За Бога! У него имаше нещо откровено неприятно и отблъскващо, помисли си с тръпка на погнуса Джийн. Защо е толкова сигурен, че някой дои би си купила къща тук?
Сутринта й се стори, че мъглата може би ще се разсее, но сега, точно в стила на октомврийското време, облаците станаха още по-гъсти и мъглата се превърна в ситен и студен дъждец. Джийн си помисли, че денят е същият като онзи далечен ден, в който разбра, че е бременна. Майка й и баща й тъкмо бяха провели поредната си кавга, макар че я завършиха с нещо подобно на мир. Джийн щеше да отиде в колеж със стипендия. Значи нямаше нужда да останат заедно. Бяха Изпълнили задълженията си като родители и вече можеше да поемат всеки по своя път.
Стигнаха до съгласие да обявят къщата за продажба и с повече късмет до август щяха да се отърват от нея. От къщата, усмихна се горчиво тя.