Беше малко метално бухалче, дълго около един инч7. Можеше да види с просто око, че не струва повече от няколко долара. Може би някое хлапе или защитник на природата, тръгнал на кръстоносен поход за спасяване на бухалите, го бе изтървал. Тъкмо щеше да го хвърли, когато промени решението си. Избърса значката и я пъхна в джоба си. Скоро беше Хелоуин. Щеше да я подари на детето на братовчедка си и да му каже, че е изкопал бухалчето специално за него от един гроб. Звучеше подобаващо зловещо.
27
Джийн бе разочарована, че Лора не си направи труда да дойде на службата в памет на Алисън, но си даде сметка, че всъщност не е изненадана. Лора никога не бе давала пукната пара̀ за който и да е друг и би било глупаво да си въобрази, че ще се промени и ще започне да го прави точно сега, в този етап от живота си. Тъй като познаваше добре характера й, би трябвало да знае, че за нищо на света не би излязла на студа и дъжда. Първо, защото се страхуваше да не настине, и второ, защото щеше да развали прическата и обувките си. Сигурно направо е отишла на закуската.
Когато закуската бе почти преполовена, а Лора все още не се бе появила, Джийн почувства зараждането на дълбоко безпокойство. Тя го сподели с Гордън Амори.
— Гордън, видях, че вчера говори доста време с Лора. Да ти е казвала, че днес няма да дойде?
— Говорихме само на обяд и по време на мача — поправи я той. — Опитваше се да ме проагитира да й дам главната роля в нашия нов сериал. Обясних й, че никога не се меся в работата на хората, които съм наел да определят програмите и актьорите. Когато продължи да настоява, може би малко по-грубо й заявих, че никога не правя изключения. Особено за бивши съученици с минимален талант. Тя ми отговори с един доста неподобаващ за възпитана дама израз, след което обърна вниманието си и насочи чаровете си към нашия нетърпим председател Джак Емерсън. Както знаеш, той ле спира да се хвали със значителните си финансови успехи. А миналата нощ доста въодушевено заяви на всеослушание, че съпругата му го напуснала. Затова предполагам, че е започнал флирт с Лора.
„На вечерята Лора беше в прекрасно настроение — спомни си Джийн. — И се чувстваше отлично, когато преди това се опитах да говоря с нея в стаята й.“
Дали не беше й се случило нещо лошо миналата нощ? Или просто е решила да си поспи тази сутрин?
Можеше да провери поне това, помисли си Джийн. Седеше до Гордън и Картър Стюарт на масата. Като прошепна: „Извинете ме за минутка“, тя се промъкна между редиците от маси, опитвайки се да не влиза в контакт с никой. Закуската бе сервирана в голямата аудитория на гимназията. Джийн се шмугна в коридора, който водеше към занималнята на първокурсниците, и набра номера на хотела.
Телефонът в стаята на Лора не отговаряше. След кратко колебание поиска да я свържат с рецепцията. Представи се и попита дали случайно Лора Уилкокс не си е тръгнала.
— Малко съм разтревожена — обясни тя. — Мис Уилкокс трябваше да се присъедини към нас, но до този момент я няма.
— Не се е отписала от хотела — отвърна чиновникът. — Мога да изпратя някого да провери в стаята й, доктор Шеридан. Но вие ще бъдете отговорна, ако побеснее, че я тревожим.
Беше мъжът, чиято коса беше в тон с цвета на бюрото, сети се Джийн, разпознавайки гласа и тона.
— Добре, поемам отговорността — увери го тя.
Докато чакаше, хвърли поглед по коридора. Господи, имате чувството, че никога не е напускала това място, мина през ума й. Госпожа Клеманс беше учителка в занималнята, когато бяха зайци, а нейният чин беше вторият на четвъртия ред. Чу, че вратата на аудиторията се отваря, и се обърна. Видя Джейк Перкинс, репортера на училищния вестник.
— Доктор Шеридан! — Гласът на чиновника бе загубил шеговитата си интонация.
— Да? — Джийн осъзна, че стиска здраво телефонната слушалка. Случило се е нещо лошо, помисли си тя. Нещо много лошо.
— Камериерката влезе в стаята на госпожица Уилкокс. Тя не е спала в леглото си. Дрехите й все още са в гардероба, но камериерката е забелязала, че някои от тоалетите са изчезнали. Мислите ли, че имаме проблем?
— О, ако е взела някои неща със себе си, всичко е наред. Благодаря ви.
Само това оставаше, помисли си Джийн, да задава въпроси. Може да е излязла и да е отишла някъде с някого. Може да е решила да прекара нощта с мъж. Всеки има право на своите слабости и падения.