— Когато говоря със свещеника, може да ми бъдат от полза.
Джийн и Сам си тръгнаха след няколко минути. Уговориха се, че той ще я последва с колата си до хотела. Алис ги наблюдаваше от прозореца как се отдалечават, след което пъхна ръка в джоба на пуловера си. Тази сутрин на гроба на Карън намери това смешно метално бухалче, което несъмнено бе изтървано от някое дете. Когато беше малка, Карън обичаше пухкавите, плюшени играчки, животинчета от всякакъв вид. Бухалът бе един от любимите й, както и неговата сериозно замислена усмивка, помисли си Алис, докато гледаше не по-голямата от инч фигурка на бухал, която лежеше върху дланта й.
32
Джейк Перкинс седеше във фоайето на „Глен-Ридж“ и наблюдаваше как последните участници във възпоменателната среща на випускниците от „Стоункрофт“ се отписват на рецепцията и всеки поема по своя път. Плакатът, на който пишеше „Добре дошли“, беше прибран и барът бе празен. Нямаше последни прегръдки и целувки, помисли си той. Сигурно всички бяха отегчени един от друг и всеки бързаше да се спаси.
Първото, което направи, когато дойде, бе да провери дали госпожа Уилкокс се е върнала и дали е напуснала хотела. Установи, че нито едното, нито другото се е случило, но също така не бе анулирала поръчката си за кола до летището, която да я вземе в два и петнадесет.
Точно в два и петнадесет видя как един униформен шофьор отиде на рецепцията. Веднага се залепи за него и чу, че очаква да вземе Лора Уилкокс.
В два и половина шофьорът си тръгна, очевидно недоволен. Джейк дочу коментара му, че било направо срамота и прекалено неучтиво да не му се обадят, че дамата няма да пътува, защото е загубил време, в което можел да свърши друга полезна работа. Дори предупреди да не го безпокоят следващия път, когато тази дама има нужда от шофьор.
В четири Джейк все още седеше във фоайето. Точно по това време доктор Шеридан се върна заедно с един по-възрастен мъж, с когото бе говорила по време на вечерята. Двамата отидоха направо на рецепцията. Тя сигурно щеше да пита за Лора Уилкокс, помисли си Джейк. Неговото предположение беше вярно — Лора бе изчезнала.
Реши, че няма да навреди на никого, ако се опита да говори с доктор Шеридан. Приближи се до нея в момента, в който мъжът й казваше:
— Съгласен съм, Джийн. Не ми харесва, но смятам, че Лора е достатъчно зрял човек и има правото да промени намеренията си относно напускането на хотела и вземането на самолета.
— Извинете, сър. Аз съм Джейк Перкинс, репортер на „Стоункрофт Газет“ — прекъсна го Джейк.
— Сам Дийган.
По всичко личеше, че присъствието му не е приятно нито на доктор Шеридан, нито на спътника й. Може и да имат право, помисли си Джейк, но хич не му пукаше.
— Доктор Шеридан, знам, че сте разтревожена, защото Лора Уилкокс не се появи на закуската, а сега изтърва и колата за летището. Мислите ли, че може да й се е случило нещо лошо? Имам предвид историята на жените, което са седели на вашата маса в „Стоункрофт“.
Видя как тя се сепна и погледна разтревожено Сам Дийган. Значи не му беше казала за компанията от масата за обяд, реши Джейк. Не знаеше кой е този мъж, но бе интересно да види реакцията му по отношение на историята, която той самият смяташе за страхотна.
Затова извади от джоба си снимката на момичетата от масата за обяд в ученическия стол на „Стоункрофт“.
— Ето, сър! Това е групата момичета, които са седели заедно на една маса с доктор Шеридан през последната си година в училището. През двадесетте години, изминали от тяхното дипломиране, пет са умрели. Последната — миналия месец. Две са загинали в катастрофи, една се е самоубила, а една е изчезнала. Смята се, че я е затрупала лавина в Сноубърд. Миналия месец петата, Алисън Кендал, се е удавила в плувния си басейн. От онова, което прочетох, разбрах, че съществува възможност смъртта й да не е злополука. Сега очевидно Лора Уилкокс е изчезнала. Не мислите ли, че случайните съвпадения са прекалено много и прекалено странни?
Сам взе снимката и я разгледа, при което се намръщи.
— Не вярвам в съвпадения от подобна величина — рече рязко той. — А сега моля да ни извините, господин Перкинс.
— О, не се притеснявайте. Аз смятам да почакам, докато се появи госпожа Уилкокс. Бих искал да взема едно последно интервю от нея.
Като му обърна гръб, Сам извади полицейската си карта и я показа на чиновника на рецепцията.
— Искам списък с имената на всички, които са били миналата нощ на работа — рече той. Гласът му бе заповеднически и не търпеше възражения.