33
— Отдавна трябваше да съм си тръгнал, но когато се прибрах след закуската, ме очакваше цяла купчина съобщения — обясни Гордън Амори на Джийн. — Снимаме един епизод от новия сериал в Канада и очевидно са се появили някакви проблеми. Не съм спрял да говоря по телефона през последните два часа.
Чантите му стояха до него, когато застана пред рецепцията, докато чиновникът показваше на Сам списъка на работещите в хотела. Той погледна изненадано към Джийн.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Лора е изчезнала — обясни му тя и чу гласа си да трепери. — Трябвало е да я вземат в два и петнадесет с кола и да я закарат на летището. Не е спала снощи в стаята си, а камериерката твърди, че част от тоалетите й липсват. Може би е решила да прекара нощта с някого и нищо чудно да се чувства отлично, но тъй като бе твърдо решила да дойде с нас тази сутрин на гробището, вече се тревожа за нея.
— Да, със сигурност имаше намерение да присъства на закуската. Поне така каза снощи на Джак Емерсън — потвърди Гордън. — Както ти обясних, след като категорично я отрязах и й заявих, че няма никакъв шанс да се яви на кастинг за предстоящите серии, тя видимо охладня към мен. Но след вечерята я чух да говори с Джак на тази тема.
Сам слушаше разговора им. После се обърна към Гордън и се представи.
— Ясно ни е, че госпожа Уилкокс е възрастен човек. Тя има пълното право да се усамоти някъде, сама или с приятел, както и да промени намеренията и плановете си. Въпреки това смятам, че би било от полза да проверим всеки, бил тон приятел или служещ в хотела, който е знаел за плановете й.
Извинете, че ви накарах да чакате, господин Амори — измини се чиновникът. — Сметката ви е готова.
Гордън Амори се поколеба, сетне погледна Джийн.
— Мислиш ли, че нещо може да се е случило с Лора?
— Не знам какво да мисля. Лора беше много близка с Алисън. Не би пропуснала току-така службата в нейна памет, без значение какви са били плановете й и къде е прекарала предишната нощ.
— Свободна ли е още стаята ми? — попита Гордън чиновника на рецепцията.
— Да, сър, разбира се.
— Тогава смятам да остана, докато не научим нещо повече за госпожа Уилкокс. — Той се обърна към Джийн и за миг, дори през мъглата на тревогата си за Лора, тя осъзна колко красив мъж е станал. „Обикновено го съжалявах — спомни си тя. — Тогава беше невероятен неудачник — грозен и непохватен, а я виж какво е направил от себе си и какво е постигнал.“
— Джийн, знам, че обидих снощи Лора и това беше отвратително от моя страна. Нещо като отмъщение за начина, по който обикновено се държеше с мен, когато бяхме деца. Можех да й обещая роля в новия сериал, макар и не най-главната. Сега се сещам, че ми се стори отчаяна. Това може би обяснява защо не се появи тази сутрин. Обзалагам се, че ще се върне със или без обяснение за това, къде е била. Тогава ще й предложа работа. И смятам да остана тук, за да го направя лично.
34
Джейк Перкинс остана във фоайето на „Глен-Ридж“, наблюдавайки как един по един всеки от служителите, бил на работа в събота вечер, отиваше в малкия офис зад рецепцията, за да говори със Сам Дийган. Когато излизаха, той с много маневри успяваше да се приближи достатъчно, за да подслуша, че Дийган продължава да се обажда по телефона на всеки, който снощи е бил на работа, макар и в момента да не е тук.
Крайният резултат от всичко, което чу, бе, че никой не бе виждал Лора Уилкокс да напуска хотела. Портиерът и момчетата, които обслужваха паркинга, бяха абсолютно категорични, че тя не е минавала през предната врата.
Той много точно отгатна, че младото момиче в униформа на камериерка сигурно бе онази, която почиства стаята на Лора. Когато тя се появи след разговора с Дийган, Джейк я последва, качи се на асансьора заедно с нея и слезе на четвъртия етаж.
— Аз съм репортер на вестника в „Стоункрофт“ — обясни, след като й подаде визитната си картичка, — но също така пиша и за „Ню Йорк Поуст“.
Е, не беше самата истина, но не бе и съвсем чиста лъжа, оправда се пред себе си той. Ако все още не беше така, то скоро щеше да стане.
Не беше трудно да я накара да се разприказва. Името й бе Мирна Робинсън. Ученичка в общинската гимназия, която работеше в хотела през свободното си време. Беше от наивните, помисли си доволно Джейк, докато наблюдаваше развълнуваното й изражение заради разпита на детектива.
Младежът отвори бележника си.