Выбрать главу

Но тъй като възпоменателната служба в памет на Алисън бе включена като част от програмата на срещата, Джийн реши, че е невъзможно да откаже.

Смъртта на Алисън все още й изглеждаше толкова нереална, че всеки миг очакваше да чуе звъна на телефона и познатият глас да произнесе забързано, като в скоропоговорка, сякаш за десет секунди трябваше да изкаже всичко най-важно на света:

„Джийни! Не си се обаждала напоследък. Забрави, че съм жива. Мразя те. Не, не те мразя. Обичам те. Обожавам те. Ти си толкова умна. Следващата седмица в Ню Йорк има премиера. Кърт Балард е от моите клиенти. Страхотен актьор, но така великолепно не му пука за никого! Възхищавам му се. Последната му приятелка ще го придружава. Направо ще припаднеш, като чуеш името й. Както и да е. Можеш ли да дойдеш следващия вторник — коктейл в шест, прожекция и след нея вечеря за двадесет, тридесет или петдесет души?“

Алисън винаги успяваше да побере подобен род съобщения в рамките на около десет секунди, помисли си Джийн, и задължително бе силно изненадана, когато в деветдесет процента от случаите тя й отказваше, защото не можеше да зареже всичко и да хукне за Ню Йорк, за да се присъедини към предстоящия купон на звездите.

Алисън беше мъртва почти от месец. Беше невъзможно да го повярва, както бе невъзможно да приеме факта, че може би е станала жертва на някаква мръсна игра. Наистина през кариерата си нейната стара приятелка си бе спечелила доста врагове. Не е възможно човек да оглавява една от най-големите и печеливши артистични агенции за таланти в страната, без да бъде мразен. Освен това остроумният, хаплив и остър като рапира сарказъм на Алисън бе сравняван по своето жило с този на легендарната Дороти Паркър2. Дали някой, когото бе направила за смях или бе уволнила, е бил достатъчно ядосан, че да я убие? — чудеше се Джийн.

Искаше й се да вярва, че е получила краткотраен припадък, след като е скочила в басейна. Не можеше да си представи, че някой е държал главата й под водата, докато се удави.

Тя погледна към чантата си, оставена на седалката до нея, и мисълта й прескочи към плика, който лежеше вътре. Какво трябваше да направи, Боже мили? Кой й го бе изпратил и защо? Как бе възможно някой да е открил истината за Лили? Дали не е в беда? О, Господи, какво да стори? Какво можеше да стори?

Тези въпроси бяха причина за безсънни нощи, продължили седмици наред, дори и след като получи доклада от лабораторията.

Намираше се на отклонението, което водеше от път 9W към Корнуол. А близо до Корнуол беше Уест Пойнт. Джийн преглътна с мъка буцата, заседнала в гърлото й, и се опита да се концентрира върху красотата на октомврийския следобед. Дърветата бяха толкова приказно фантастични с премяната си от златно, оранжево и огненочервено, че дъхът на човек направо спираше. Зад тях се извисяваха сини планини, които както винаги бяха тържествено спокойни. Високата планинска земя на река Хъдсън. Почти бе забравила колко красиво е тук, помисли си тя.

Но тази мисъл неизбежно я наведе на спомена за неделните следобеди, прекарани в Уест Пойнт, когато седеше на стълбите пред паметника в следобед като този. Беше започнала своята първа книга точно там — история на Уест Пойнт.

Трябваха й десет години, за да я завърши, спомни си Джийн. Главно защото дълго време просто не можеше запише за това.

Кадет Карън Рийд Торнтън младши от Мериленд. Стоп! „Не мисли за Рийд сега — предупреди сама себе си Джийн. — Забранявам ти!“

Завоят, който направи от път 9W към Уолтън Стрийт, беше повече плод на автоматичната й реакция, отколкото обмислено решение. „Глен-Ридж Хаус“ в Корнуол, наречен на един от големите пансиони в града от средата на деветнадесети век, беше хотелът, избран за срещата. Във випуска бяха деветдесет ученици. Според последните, най-пресни новини, които бе получила, четиридесет и двама от тях бяха изразили съгласие да дойдат заедно със съпруги, съпрузи или други близки, както и с децата си.

Не й се налагаше да прави подобни допълнителни резервации.

Решението срещата да се състои през октомври вместо през юни беше на Джак Емерсън. Той бе провел допитване сред съучениците и бе установил, че през юни собствените им деца завършват основно училище или гимназия, така че това усложняваше срещата на родителите.

Беше получила по пощата идентификационна карта със снимката й от последния клас на гимназията и името под нея. Беше пристигнала заедно с програмата за срещата и включените в нея мероприятия: петък вечер — коктейл по случай откриването, с бюфет. Събота — закуска, екскурзия до Уест Пойнт, тържествено вдигане на знамето и футболен мач между отборите на армията и Принстън, коктейл и официална вечеря. Първоначално в неделя бе планирана късна закуска в „Стоункрофт“, но след смъртта на Алисън бе решено да отслужат утринна молитва в нейна памет. Тя беше погребана в гробището в съседство с училището и службата щеше да се проведе там.

вернуться

2

Известна американска писателка и поетеса от 20 век (1893–1967), майсторка на сатиричната новела и лиричната поезия. — Б.пр.