— Може ли един въпрос?
— Разбира се, сър.
— Каква е тази политика ресторантът да предлага остатъците от вчерашната вечеря като днешни специалитети?
— О, не! Уверявам ви, сър — започна сервитьорът, а гласът му затрепери. — Тук съм от четиридесет години и кухнята ни наистина е нашата гордост.
— Добре, добре, няма значение. Само се пошегувах, за да разведря малко обстановката. Джийн, ти си първа.
— Салата „Кайзер“ и агнешка пържола, средно изпечена — Поръча Джийн.
Роби не бе просто саркастичен, мислеше си тя, той беше гаден и жесток. Обичаше да обижда и наранява хората, особено онези, които не можеха да му отговорят със същото, като мис Бендър, учителката по математика, на вечерята снощи, а сега и този беден и невинен човек. Каза, че Марк бил имал мераци към Лора, но всъщност никой нямаше по-големи от него самия.
Неочаквано й дойде наум една мисъл, която я обезпокои. Роби бе спечелил много пари. Беше известен. Ако бе поканил Лора да се срещнат някъде, тя сигурно е отишла. Без съмнение би го направила. Джийн беше ужасена да осъзнае, че предположението Роби да е примамил Лора някъде и след това да я е наранил, е съвсем сериозно.
Джак Емерсън поръча последен. Когато върна менюто на сервитьора и го отпрати, той каза:
— Обещах на някои приятели да намина покрай тях за по едно питие, така че най-добре ще бъде да обсъдим на кого Лора обръщаше най-много внимание през този уикенд. — Той хвърли бегъл поглед към Гордън. — Като изключим теб, разбира се, Горди. Ти беше начело в класацията й.
Мили Боже, помисли си Джийн, ако продължава така, сигурно ще се хванат за гушите. Тя се обърна към Картър Стюарт.
— Картър, защо не започнем с теб? Имаш ли някакви предположения?
— Видях я да говори с Джоуел Нийман, повече известен като Ромео, който забрави половината от репликите си в училищната пиеса. Жена му беше тук само на коктейла и вечерята в петък, след което си отиде. Тя е администратор в „Тарджет“ и трябвало да лети за Хонконг в събота сутринта.
— Не живеят ли наблизо, Джак? — попита Гордън.
— Да, в Рай.
— Това не е много далеч.
— Говорих с Джоуел и жена му на вечерята в петък — намеси се Джийн. — Той не ми направи впечатление на мъж, който ще покани Лора у дома си в мига, в който жена му напусне града.
— Може да не изглежда такъв, но случайно знам, че е имал няколко забежки — рече Емерсън. — А също така, че за малко не е бил обвинен в тъмни сделки, в които била замесена счетоводната му фирма. Точно поради тези причини не го обявихме за почетен гост.
— А какво ще кажем за липсващия почетен гост Марк Флайшман? — попита Роби Брент. — Може да е както го обявяват в началото на шоуто му по телевизията „висок, строен, весел, забавен и мъдър“, но той също се навърташе около Лора всяка свободна минута. Щеше да си счупи краката да тича, за да седне до нея в автобуса за Уест Пойнт.
Джак Емерсън допи мартинито си и даде знак на сервитьора да му донесе второ.
— Тъкмо се сетих. Марк би могъл да покани Лора в града. Случайно знам, че баща му отсъства. Срещнах Клиф Флайшман в пощата миналата седмица и го попитах дали ще дойде да види сина си. Той ми каза, че имал отдавна уговорено посещение при стари приятели в Чикаго, но че ще се обади на Марк. Може да му е предложил дома си. Клиф няма да се върне до вторник.
— Тогава мисля, че старият господин Флайшман е променил плановете си — намеси се Джийн. — Марк сподели с мен, че минал покрай старата си къща и видял, че всичко свети. Но не ми каза, че се е чул с баща си.
— Клиф Флайшман оставя лампите включени винаги когато отсъства — обясни Джак. — Обраха къщата му преди десет години, докато беше на почивка. Реши, че крадците са влезли, защото била тъмна. Било явен знак, че няма никой.
Гордън си отчупи парче хляб.
— Имах чувството, че Марк се е отчуждил от баща си.
— Така е и аз знам защо — намеси се Емерсън. — След смъртта на майка му баща му освободи домашната прислужница и тя дойде да работи за малко у нас. Беше истинска клюкарка и ни разказа всичко, което знаеше за семейство Флайшман. Всеизвестна истина е, че Денис, по-големият син, беше любимецът на майка им. Тя така и не успя да го прежали и обвиняваше Марк за катастрофата. Колата била паркирана горе, на върха на дългата стръмна улица, а Марк постоянно вадеше душата на Денис да го научи да кара. Беше само на тринадесет и не му бе позволено да пали колата, ако брат му не е с него. Онзи следобед обаче я запалил и после забравил да пусне ръчната спирачка, когато излязъл от нея. Колата тръгнала надолу и премазала Денис.