— Майката как е разбрала това?
— Според прислужницата, една нощ, малко преди да умре, нещо се случило и тя се обърнала напълно срещу Марк. Той не дойде дори на погребението й. Майка му го лиши и от наследство, а имала доста пари от семейството си. По онова време Марк учеше в медицинския.
— Но по време на инцидента той е бил само на тринадесет години! — протестира Джийн.
— И винаги завиждаше на брат си и го ревнуваше — отговори спокойно Картър Стюарт. — Можете да се обзаложите. Възможно е да поддържа връзка с баща си, все още да има ключ от къщата и може би знае, че баща му не е в града.
Нима Марк я бе излъгал, че се връща в Бостън? Беше дошъл на масата им в бара, когато тя седеше с Алис и Сам, за да каже, че е минал покрай къщата на баща си. Можеше ли все още да е тук с Лора?
„Не искам да вярвам в това“ — дълбоко в себе си призна Джийн. В този момент се намеси Гордън.
— Всички предполагаме, че Лора е тръгнала с някого. А не е ли възможно да е отишла при някого? Не сме много далеч от Гринуич, Бедфорд и Уестпорт, където живеят много от нейните именити приятели.
Джак Емерсън бе донесъл списъка на присъствалите на срещата. Накрая решиха всеки от тях да вземе по няколко имена, да се обади на хората, като обясни защо са разтревожени, и да попита дали случайно не знаят къде може да е отишла Лора.
Когато напуснаха ресторанта, те си обещаха да се чуят на другата сутрин. Картър Стюарт и Джак Емерсън се упътиха към колите си. Във фоайето Джийн каза на Гордън Амори и Роби Брент, че ще отиде до рецепцията.
— Тогава ще ти кажа лека нощ — сбогува се Гордън. Имам да проведа няколко телефонни разговора.
— Неделя вечер е, Горди — обади се Роби. — Какво може да е толкова важно, че да не почака до утре?
Гордън Амори погледна лицето на Роби, изразяващо невинност.
— Както знаеш, предпочитам да ме наричаш Гордън — отвърна спокойно той. — Лека нощ, Джийн.
— Толкова е доволен от себе си — процеди презрителни Роби, докато го гледаше как прекосява фоайето и натиски бутона на асансьора. — Обзалагам се, че ще се качи и ще включи телевизора. Тази вечер е премиерата на новия сериал по един от каналите. Или просто иска да се наслаждава и огледалото на новото си лице. Този пластичен хирург трябва да е гений, Джийн! Помниш ли какъв грозник беше Горди?
„Не ме интересува защо отива в стаята си — помисли си Джийн. — Просто искам да проверя дали Лора не се е обадила и отивам да си легна.“
— Значи има още по-голямо основание да е горд от себе си, щом е успял да преобърне и да подреди живота си. Не му беше лесно като малък.
— Че на кого от нас му беше лесно? — възрази Роби. — С изключение, разбира се, на нашата изчезнала кралица на красотата. — Той сви рамене. — Отивам да си взема сакото и излизам на разходка. Аз съм голям привърженик на здравословния живот, но освен няколкото разходки през целия уикенд не съм правил никакви упражнения. А фитнес залата тук е в окаяно състояние.
— Има ли нещо в този град, в този хотел или сред хората, с които се срещна, което да не е в окаяно състояние по твое мнение? — попита го Джийн, без дори да направи опит да прикрие остротата в гласа си.
— Почти нищо — отвърна бодро Роби, — с изключение на теб, разбира се. С голямо съжаление забелязах, че доста се разстрои, когато стана дума, че Марк е ухажвал Лора. В интерес на истината трябва да отбележа, че го видях да ухажва и теб. Марк е костелив орех и трудно човек може да го разгадае, но повечето психиатри са по-луди и от пациентите си. Ако наистина не е пуснал спирачката на онази кола, която уби брат му, интересно дали е било съзнателно или несъзнателно. В края на краищата това е била новата кола на брат му, подарък от мама и татко за завършването на „Стоункрофт“. Помисли върху това, скъпа.
Като й намигна и махна с ръка, Роби се упъти към асансьора. Бясна и ядосана на себе си, защото се бе издала и той бе успял безпогрешно да отгатне реакцията й на подмятанията относно Марк и Лора, Джийн отиде на рецепцията. На смяна беше Еми Саш, дребна жена с тих глас, къса посивяла коса и големи очила, които постоянно падаха на носа й.
— Не, нямаме никакви вести от госпожа Уилкокс — уведоми тя Джийн. — Но има факс за вас, доктор Шеридан.
Обърна се и взе плика от рафта зад себе си.
Джийн усети как устата й пресъхва. Въпреки че си нареди да почака и да прочете съдържанието в стаята си, не издържа и разкъса плика.