Цветовете, които бе използвала в обзавеждането на къщата, бяха цветовете, които според нея придаваха уют и носеха топлина и живот — жълто и синьо, зелено и червено. Тук няма нито една бежова стена, шегуваха се приятелите й. Авансът от договора за последната книга й даде възможност да обзаведе библиотеката и кабинета си, както и да обнови кухнята и баните. Къщата беше нейното пристанище, нейното убежище, нейното чувство за завършеност. Тъй като не бе далеч от Маунт Върнън, тя я бе нарекла Малкия Маунт Върнън.
Пребиваването в този хотел, в който бе принудена да живее заради необходимостта да намери Лили, я връщаше обратно към болезнените спомени за годините, преживени в Корнуол. Караше я да се чувства отново като момичето, чиито майка и баща бяха станали за посмешище на целия град.
Спомняше си как отчаяно се бе влюбила в Рийд и как трябваше да крие скръбта си за неговата смърт от всички. През всички изминали години я измъчваше мисълта дали направи грешка, като даде Лили на други хора, мислеше гега Джийн. Връщайки се тук, започваше да разбира, че без помощта на родителите си щеше да бъде невъзможно да я запази и да се грижи както трябва за нея.
След като изсуши и среса косата си, тя осъзна, че й се иска да вярва в предположението на Сам Дийган, че заплахите към Лили са за пари.
— Джийн — беше й казал той, — помисли хубаво за това. Има ли поне един-единствен човек, който да желае да те нарани? Да ти причини болка или зло? Отнемала ли си някога работата на някого? Правила ли си „мръсно“ на някого, както обичат да казват децата?
— Не, никога — беше нейният искрен отговор.
Сам бе успял да я убеди, че който и да бе човекът, свързал се с нея, скоро щеше да поиска пари. Но ако това наистина беше така, значи някой тук е научил, че е била бременна, и е бил в състояние да открие кои са осиновителите на бебето. И може би защото се вдигна толкова много шум около срещата и се разчу, че тя е една от удостоените с отличие, този човек е решил, че е дошло времето да се свърже с нея.
Тя се погледна в огледалото в банята и осъзна, че е много бледа. Обикновено през деня се гримираше съвсем леко, но сега сложи и малко руж на бузите си и избра червило с по-ярък цвят.
Когато тръгна за насам, си помисли, че вероятно ще се наложи да остане в Корнуол поне няколко дни, затова взе няколко смени дрехи. Днес реши да облече любимия си пуловер с висока яка в цвят на червени боровинки и тъмносиви панталони.
Твърдото й намерение да предприеме действия за откриването на Лили я отвлече от ужасно потискащото чувство за безпомощност. Сложи си обици и среса за последен път косата си. Остави четката на шкафа и осъзна, че е със същия размер и форма като онази, която бе получила по пощата с космите от косата на Лили.
В този момент името на сестрата от кабинета на доктор Конърс изплува в паметта й — Пеги Кимбал.
Джийн отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади телефонния указател. Един бърз преглед на имената с К даде няколко Кимбал, но тя реши, че ще позвъни първо на семейство Стивън и Маргарет. Беше прекалено рано за телефонно обаждане. Отговори й записан на телефонния секретар женски глас: „Здравейте, Стив и Пеги не са вкъщи. Моля, след сигнала оставете съобщение. Ще ви се обадим.“
Възможно ли бе човек да помни нечий глас отпреди двадесет години, или просто си въобразяваше, че го познава? — запита се Джийн, преди внимателно да подбере думите.
— Пеги, аз съм Джийн Шеридан. Ако вие сте медицинската сестра на доктор Конърс отпреди двадесет години, бих искала да говоря с вас. Много е важно. Ще ми се обадите ли на този номер веднага, когато е възможно?
Телефонният указател бе все още отворен на буквата К. Доктор Едуард Конърс щеше да бъде на около седемдесет и пет, ако беше жив. Разчиташе на това, че съпругата му би трябвало да е на същата възраст. Сам Дийган щеше да говори със свещеника за нея, но тя може би все още съществуваше в указателя. Докторът бе живял на Уиндинг Уей. Да, имаше госпожа Дороти Конърс на Уиндинг Уей. Чувствайки се обнадеждена, Джийн набра номера. От другата страна отговори трептящият като сребърни звънчета глас на възрастна жена. Когато след пет минути Джийн затвори телефона, имаше определена среща с госпожа Дороти Конърс в единадесет и половина същата сутрин.