Затова отиде в голям магазин и напълни кошницата с принадлежности за бръснене, паста за зъби, витамини, бисквити, гевречета и сода, сетне в миг на вдъхновение добави козметика — крем, лосион за хидратиране, дезодорант. Чак след това сложи нещата, от които се нуждаеше — кислородна вода, бинтове и мехлеми.
Надяваше се, че няма да получи треска. Усещаше, че вдига температура и лицето му гори. При всички стоки, които сложи в кошницата за камуфлаж, беше забравил да вземе аспирин. Но него можеше безопасно да си купи от друго място. По-голяма част от хората по света страдаха от главоболие, усмихна се Бухала на образа, който тази мисъл събуди в него.
Той включи телевизора. Показваха кадри от местопрестъплението. Забеляза колко кално беше мястото. Не си спомняше, че е било толкова блатисто. Това означаваше, че грайферите на гумите на колата, която бе взел под наем, вероятно са пълни с кал. Щеше да е по-добре да я остави в гаража на къщата, където бе позволил на Лора все още да живее. Трябваше да наеме друга, средна по цена, средна по размер и незабележима черна кола седан. По този начин, ако поради някакви причини някой започнеше да души наоколо и да проверява колите на хората, участвали в срещата, неговата щеше да издържи на проверката.
Докато си избираше сако от гардероба, от екрана прозвучаха последните новини.
— Млад репортер от гимназията „Стоункрофт“ в Корнуол-он-Хъдсън разкри, че изчезването на актрисата Лора Уилкокс може би е свързано с маниак, когото той нарече Серийния убиец от масата за обяд.
44
— Монсеньор, не мога да не подчертая настойчивостта ни нашата молба — каза Сам Дийган на отец Робърт Дилън, свещеник на църквата „Свети Томас от Кентърбъри“. Седяха и канцеларията на енорията. Монсеньорът, слаб мъж с преждевременно побеляла коса и очила без рамки, които откриваха интелигентни сиви очи, бе зад бюрото. Факсовете, които Джийн бе получила, бяха пръснати пред него. Сам седеше на стола срещу писалището и държеше четката за коса на Лили в найлонов плик.
— Както виждате, последното съобщение ни подсказва, че дъщерята на доктор Джийн Шеридан е в смъртна опасност. Имаме намерение да проследим и открием оригиналното й свидетелство за раждане, но все още не сме сигурни дали е записана тук или в Чикаго, където е била родена — продължи Сам.
Докато говореше, почувства, че опитите му да постигне някакъв бърз успех са безнадеждни. Монсеньорът не бе на повече от четиридесет години. Със сигурност преди двадесет години, когато Лили може би е била кръстена в църквата, не е бил тук, а и нейните родители най-вероятно са я регистрирали с тяхната фамилия и новото й име.
— Разбирам необходимостта от бързане, но също така съм сигурен, че и вие разбирате моята предпазливост — отвърна бавно монсеньорът. — Най-големият проблем е, че хората вече не кръщават бебетата си в рамките на първите няколко седмици или дори месеци след раждането им. Обикновено това трябва да се направи през първите шест седмици след раждането. Сега вече децата са проходили, дори са тръгнали на училище, и чак тогава приемат своето кръщение. Не одобряваме тази тенденция, но тя съществува и се е наложила. Била е налице и преди двадесет години. Енорията е доста голяма и не само нашите енориаши, но и внуците им дори са кръщавани тук.
— Разбирам, но можете да проверите само трите месеца след раждането на Лили, и само момиченцата. Повечето хора не пазят в тайна осиновяването на дете, нали?
— Не, като правило, те дори са горди, че са осиновили дете.
— Тогава, ако осиновителите не са хората, които стоят зад заплахите към доктор Шеридан, смятам, че биха искали да знаят за вероятната опасност, надвиснала над дъщеря им.
— Да, сигурно. Ще помоля секретарката си да състави списък, но трябва да разберете, че преди да ви го дам, ще се свържа лично с хората, упоменати в него, и ще им обясня, че момичето, което са осиновили, може би е в опасност.