— Монсеньор, това може да отнеме време, а точно то не ни достига — протестира Сам.
— Отец Алера ще работи с мен. Моята секретарка ще се обади по телефона и докато аз говоря с една двойка, тя ще направи така, че следващата да е достатъчно близо, за да чуе. Няма да отнеме много време.
— А онези, които не успеете да намерите? Монсеньор, това деветнадесетгодишно момиче може би е в голяма опасност!
Отец Дилан взе факса и, докато го изучаваше, лицето му придоби дълбока загриженост.
— Както казахте, този последен факс наистина звучи заплашително. Но вероятно разбирате защо трябва да сме предпазливи и внимателни. За да ни предпазите от юридически проблеми, предлагам да вземете призовка. Тогава ще сме длъжни да ви предоставим имената незабавно. Но все пак бих ви помолил да ми позволите да говоря с колкото може повече семейства.
— Благодаря ви, отче. Няма да отнемам повече от времето ви.
Двамата се изправиха.
— Дойде ми наум, че вашият кореспондент е добре запознат с Шекспир — отбеляза монсеньор Дилан. — Не са много хората, които биха могли да използват този не особено известен цитат за лилиите.
— И на мен ми хрумна същото. — Сам направи кратка пауза. — Трябваше да ви питам първо това: Има ли някой свещеник, който е бил тук по времето, когато Лили е била кръстена, и все още е в епархията?
— Отец Дойли служеше тук, но умря преди години. Монсеньор Съливан беше главният свещеник по онова време. Той се премести във Флорида при сестра си и зет си. Бих могъл да ви дам последния му адрес.
— Ще се радвам да го имам.
— Тук е, в чекмеджето ми. Ще ви го дам веднага. — Той отвори чекмеджето, извади една папка, погледна в нея, написа името, адреса и телефонния номер на къс хартия, която подаде на Сам, и добави: — Вдовицата на доктор Конърс е наша енориашка. Ако желаете, ще й се обадя и ще я помоля да ви приеме. Тя може да си спомни нещо, свързано с това осиновяване.
— Благодаря, но не е необходимо. Преди да дойда тук, говорих с Джийн Шеридан. Тя е открила адреса и телефона на госпожа Конърс в телефонния указател и в момента може би е на път да се види с нея.
Докато вървяха към вратата, монсеньор Дилан рече:
— Току-що се сетих нещо. Алисън Съмърс също е наша енориашка. Не сте ли вие детективът, който продължава да работи върху случая по смъртта на дъщеря й?
— Да, аз съм.
— Тя ми разказа за вас. Надявам се, че знаете колко много й помага фактът, че не сте се отказали и продължавате да търсите убиеца на Карън.
— Радвам се, че поне така й помагам. Алис Съмърс е много смела жена.
Стояха на вратата.
— Бях шокиран да чуя по радиото тази сутрин, че тялото на жената, която е разхождала кучето си, е било намерено. Разследвате ли и този случай?
— Да.
— Разбрах, че също като при Карън Съмърс, смъртта й изглежда е случайно убийство и че е била намушкана с нож. Знам, че може да ви прозвучи неправдоподобно, но не мислите ли, че между тези две убийства може да съществува връзка?
— Монсеньор, Карън Съмърс умря преди двадесет години — рече внимателно Сам. Не искаше да споделя факта, че същото предположение бе изникнало в ума му, особено след като видя прободните рани на Хелън Уилан, които бяха на същите места в гръдния кош, както при Карън.
Отецът поклати глава.
— Май ще е най-добре да оставя следствието на вас. Това беше просто една мисъл, която мина през главата ми. Но понеже вие сте запознат със случая „Съмърс“ и сте го взели присърце, реших да я споделя. — Той отвори предната врата и стисна ръката на Сам. — Бог да ви благослови. Ще се моля за Лили и ще ви се обадя веднага, след като съставим списъка с имената.
— Благодаря ви, сър. Молете се за Лили и докато го правите, споменете в молитвите си и Лора Уилкокс.
— Актрисата?
— Да. Страхуваме се, че тя също е в опасност. Никой не я е виждал от събота вечер.
Монсеньор Дилан загледа стреснато Сам. Лора Уилкокс беше на срещата в „Стоункрофт“, помисли си скептично той. Нима нещо се бе случило с нея? Господи, какво ставаше тук?
С пламенна мълчалива молитва за сигурността и живота на Лили и Лора, той се върна в канцеларията си и веднага се обади на секретарката си.
— Джанет, моля те да оставиш всичко и веднага да извадиш архивите за кръщенията, станали преди деветнадесет години, от март до юни. Когато се върне отец Алера, кажи му, че имам работа за него. Да отложи всички планове и задачи за през деня.