— Разбира се, монсеньор. — Джанет затвори телефона и погледна със съжаление към сандвича с печено сирене и бекон и термоса с кафе, които бе оставила на бюрото си. Докато отблъскваше стола и се изправяше на крака, тя промърмори:
— Господи, от тона му човек може да си помисли, че работата е на живот и смърт.
45
Дороти Конърс беше крехка бабичка, която страдаше от ревматичен артрит, както прецени на пръв поглед Джийн. Движеше се бавно и ставите на пръстите й бяха подути. Лицето й бе застинало в гримасата на постоянна болка, а косата й бе съвсем късо подстригана, защото, помисли си Джийн, сигурно вдигането на ръцете й костваше огромно и болезнено усилие.
Къщата й представляваше мечтаният от много хора скъп имот с изглед към Хъдсън. Тя покани Джийн в дневната, където, както обясни, прекарвала по-голяма част от времето си.
Когато заговори за съпруга си, живите й кафяви очи се оживиха още повече.
— Едуард беше най-прекрасният човек, съпруг и лекар, който е ходил по земята — рече тя. — Този ужасен пожар, който унищожи кабинета и архивите му, го уби. Той му докара инфаркта.
— Госпожо Конърс, обясних ви по телефона, че съм получила заплахи за дъщеря ми. Тя вече е станала на деветнадесет години и половина. Трябва да намеря осиновителите й и да ги предупредя за възможната опасност, надвиснала над нея. Живяла съм в този град. Моля ви, помогнете ми! Говорил ли е доктор Конърс с вас? Не бих го обвинявала, ако го е сторил. Майка ми и баща ми бяха станали за посмешище на целия град с техните публични кавги и побоища. Бяха заедно само докато завърша гимназия и отида в колеж. Ето защо вашият съпруг разбра, че не мога да споделя с тях за състоянието си и да потърся помощ. Той уреди всичко така, че историята да не излезе наяве. Измисли и причина да отида в Чикаго. Дори дойде там и лично изроди бебето ми в спешното отделение на клиниката.
— Да, той направи това за много момичета. Искаше да им помогне да запазят анонимност. Джийн, преди петдесет години не беше лесно едно момиче да има бебе без брак. Знаеш ли, че актрисата Ингрид Бергман е била публично изобличена в Конгреса, след като родила незаконно дете? Стандартите на живот и поведение се промениха — за добро или за зло не знам, ти ще решиш. Днес почти никой не мисли нищо лошо за неомъжените жени, които раждат и отглеждат децата си сами, но моят съпруг беше старомоден. Преди двадесет години той бе дълбоко убеден, че трябва да запази анонимността на бъдещата майка, дори и от мен. Докато ти не ми каза, не знаех, че си била негова пациентка.
— Но вие сте познавала моите родители.
Дороти Конърс продължително изгледа Джийн.
— Знаех, че имат проблеми. Също така съм ги виждала в църквата и няколко пъти съм говорила с тях. Според мен, скъпа, ти помниш само лошото. Те бяха интересни, интелигентни хора, които за нещастие не си подхождаха.
Джийн се почувства леко ужилена от укора и се настрои отбранително, което й се стори странно.
— Това последното мога да гарантирам сто процента — отвърна, надявайки се, че гневът, който чувстваше, не се проявява в гласа й. — Госпожо Конърс, много ви благодаря, че ме приехте веднага, но сега ще бъда кратка. Дъщеря ми вероятно е в голяма и истинска опасност. Разбирам, че свято пазите паметта на доктор Конърс, но ако знаете къде е успял да й намери дом, трябва да бъдете честна с мен. Заради нея.
— Едуард никога не обсъждаше пациентки в деликатно положение с мен. Никога не съм чула да споменава името ви.
— И не пазеше никакви архиви у дома си? Нима всичко изгоря в пожара?
— Да, така е. Цялата сграда бе така разрушена, че подозираха умишлен палеж, но не можаха да го докажат. Със сигурност не са оцелели никакви архиви.
Очевидно Дороти Конър не можеше да й помогне. Джийн стана да си върви.
— Спомних си, че Пеги Кимбал беше медицинска сестра, когато се срещнах с доктор Конърс. Оставих й съобщение и се надявам да ми отговори. Може би тя ще знае нещо повече. Благодаря ви, госпожо Конърс. Моля ви, не ставайте. Ще намеря пътя и сама.
Тя подаде ръка на Дороти Конърс и с изненада видя, че изражението върху лицето на старата жена се промени можеше да бъде определено като изключително разтревожено.
46
Марк Флайшман се регистрира в „Глен-Ридж“ в един часа, хвърли чантата си в стаята, после се обади по телефона в стаята на Джийн, но оттам никой не му отговори, затова слезе в ресторанта. Видя я да седи на ъгловата маса и с бързи стъпки се упъти към нея.