Выбрать главу

Сервитьорката приближи с таблата със сандвичи.

— Сега ще донеса и чая — рече бодро тя.

Джийн изчака, докато поднесоха чая им, и каза тихо:

— Твоят мъдър поглед на бухал ме убеди, Марк. Смятам да ти разкажа за Лили.

47

Първата работа на Сам Дийган, след като се върна в кабинета си, бе да се обади на областния прокурор в Лос Анджелис и да поиска да го свържат с Кармен Русо, следователя, водил разследването по смъртта на Алисън Кендал.

— Смърт поради случайно удавяне беше заключението и ние също бяхме изненадани — докладва му Русо. — Приятелите й ни увериха, че е била отлична плувкиня и всяка сутрин излизала да плува. Вратите на къщата бяха отворени, но нищо не липсваше. Скъпоценности и накити лежаха върху тоалетната й масичка. Петстотин долара в банкноти и кредитните й карти си бяха в портфейла. Навсякъде бе абсолютно чисто и подредено. Нищо разхвърляно — нито в къщата, нито в градината, нито в къщичката до басейна. Била е в идеално здраве. Сърцето й бе силно и здраво. Никакви следи от дрога или алкохол.

— Някакви белези от насилие? — попита Сам.

— Съвсем слабо охлузване на рамото, но нищо повече. Без други доказателства това не бе достатъчно да се усъмним в убийство. Направихме снимки и след това освободихме тялото.

— Да, знам. Погребана е тук, във фамилната гробница обясни Сам. — Благодаря, Кармен. — Нещо го накара да не бърза да прекъсва връзката. — Какво стана с къщата й?

— Родителите й живеят в Палм Спрингс от години. Подочух, че са задържали домашната й прислужница да се грижи за имота, докато дойдат и го обявят за продажба. Очевидно не са бедни и нямат нужда от пари, щом не бързат. Къща като тази сигурно струва милиони.

Обезкуражен и разочарован, Сам затвори телефона. Инстинктът му подсказваше, че Алисън Кендал не е умряла от естествена смърт. Забелязвайки странния факт, че петте мъртви жени са седели на една и съща маса за обяд в „Стоункрофт“, Джейк Перкинс случайно бе попаднал на нещо. Сам беше сигурен в това. Но ако смъртта на Кендал не бе предизвикала подозрение, колко ли късмет щеше да има и опитите си да установи причините за смъртта на останалите четири момичета, умрели в продължение на почти двадесет години?

Телефонът му иззвъня. Беше Рич Стивънс, областният прокурор.

— Сам, благодарение на голямата уста на многознайкото Перкинс, ще трябва да дадем пресконференция, за да направим някакво изявление. Ела тук, моля те, за да измислим какво ще говорим.

След пет минути в кабинета на Стивънс двамата обсъждаха най-добрия начин да отблъснат яростната атака на медиите.

— Вярвам, че си имаме работа със сериен убиец. По-добре да го накараме да се чувства сигурен — не бе съгласен с прокурора Сам. — Ще поддържаме познатата версия. Смъртта на Алисън Кендал е била резултат на случайно удавяне. Макар че е знаела за смъртта на четирите други жени, които някога са били близки приятелки, полицията в Лос Анджелис не е открила нищо подозрително. Лора Уилкокс е телефонирала в хотела, за да съобщи, че е променила плановете си. Подозренията на част от персонала на хотела, че гласът й звучал разтревожено, може би са само предположения. Тя е зрял човек и трябва да бъде третирана като такъв. Има право на личен живот. Правим разследвания относно смъртта на другите жени, които са седели на масата преди години, но е очевидно, че са загубили живота си случайно и при нещастни случаи. А Глория Мартин се е самоубила. Всичко това показва, че нямаме никакви основания да говорим за сериен убиец.

— Такова изявление изглежда прекалено наивно — рече доста недоволно Стивънс.

— Точно това искам — да звучи наивно — отвърна му Сам. — Искам, който и да е убиецът, да си мисли, че ние сме шайки глупаци. Това ще даде някакъв шанс на Лора, ако все още е жива. Страхувам се, че той може да изпадне в паника и да я убие, преди да имаме възможност да я спасим.

На вратата се почука. Един от младите следователи надникна. Беше очевидно развълнуван.

— Сър, прегледахме личните досиета на всички ученици в „Стоункрофт“, които са присъствали на срещата, и може би попаднахме на нещо интересно за един от тях. Джоуел Нийман.

— И какво е то? — попита Стивънс.

— Когато са били в последния клас на гимназията, е бил разпитван във връзка с развалената ключалка на вратичката от шкафчето на Алисън Кендал. Винтовете са били свалени от пантите, така че когато тя я отворила, вратата паднала върху нея и я ударила здравата. Получила сътресение на мозъка от средна степен.