Тя тъкмо бе захапала сандвича. Той видя как го изтърва в скута си.
— Съжалявам…
— Лора, все още не си разбрала, че живееш двадесет години в повече. Чакай да ти обясня. На онова парти аз се напих. Много. Толкова много, че забравих, че се бяхте преместили в друга къща. Дойдох тук през онази нощ, за да те убия. Знаех къде държите резервния ключ — под изкуствения каменен заек в задния двор. Новите собственици също го държаха там. Влязох в тази къща и се качих в тази стая. Видях разпиляна по възглавницата руса коса и не се усъмних, че си ти. Направих грешка, като намушках с ножа Карън Съмърс. Аз убивах теб, Лора. Теб Събудих се на другата сутрин и смътно си спомнях, че бях идвал тук. След това открих какво се бе случило и осъзнах, че съм велик. — Гласът на Бухала се изпълни с възбуда от спомена. — Не познавах Карън Съмърс. Никой никога нямаше да се сети да я свърже с мен. Но тази грешка ме освободи. Същата сутрин разбрах, че притежавам власт над живота и смъртта. И оттогава я упражнявам, Лора. Оттогава упражнявам своята власт върху жените в цялата страна.
Той стана. Очите на Лора се бяха уголемили от страх и ужас, устата й бе отворена, а сандвичът лежеше в скута й. Бухала се надвеси над нея.
— Сега трябва да вървя, но ти не спирай да мислиш за мен. Мисли за това какъв късмет си извадила да живееш двадесет години в повече.
С бързо движение той отново завърза ръцете й, запечата устата й, повлече я от стола, хвърли я на леглото и затегна тялото й с дългото въже.
— Всичко започна в тази стая и тук ще свърши — рече той. — Последната фаза на плана ми вече е в действие. Краят наближава. Опитай се да отгатнеш какъв ще бъде.
Бухала излезе. Навън изгряваше луната и от леглото Лора можеше да види неясните очертания на мобилния телефон върху скрина.
49
В шест и половина вечерта Джийн беше в хотелската си стая, когато най-сетне получи обаждането, което бе чакала целия ден. Беше Пеги Кимбал, медицинската сестра, работила в кабинета на доктор Конърс преди двадесет години.
— Съобщението ви беше много настойчиво, госпожо Шеридан — рече Пеги. — За какво става дума?
— Пеги, ние се срещнахме преди двадесет години. Аз бях пациентка на доктор Конърс, който уреди частно осиновяване на моето бебе. Искам да говоря с вас за това.
Един безкрайно дълъг отрязък от време Пеги Кимбал не каза нещо. Джийн можеше да дочуе детски гласове.
— Съжалявам, госпожо Шеридан — произнесе най-накрая жената с нотка, в която звучеше категоричност. — Не мога да обсъждам осиновяванията, които доктор Конърс е уреждал. Ако искате да намерите следите на вашето дете, има легални, законни пътища за това.
Джийн почувства, че връзката всеки миг ще се разпадне.
— Вече се свързах със Сам Дийган, следовател от областната прокуратура — изрече бързо, с надеждата да привлече вниманието й. — Получих три съобщения, които може да бъдат окачествени като заплахи към моята дъщеря. Осиновителите й трябва да бъдат предупредени, че я грози опасност. Тогава вие бяхте толкова любезна с мен. Моля ви, помогнете ми и сега!
Беше прекъсната от тревожния вик на Пеги Кимбал.
— Томи, предупреждавам те! Не хвърляй тази чиния!
В същия миг до ушите й достигна звука от счупено стъкло.
— О, Господи — произнесе с въздишка Пеги. — Вижте какво, госпожо Шеридан, в момента гледам внуците си. Чувате какво става, нали? Просто не мога да говоря.
— Пеги, може ли да се видим утре? Ще ви покажа факсовете, които получих, заплашващи дъщеря ми. Можете да проверите самоличността ми. Аз съм декан и професор по история в Джорджтаун. Ще ви дам телефона на директора на колежа. Ще ви дам телефона и на детектив Дийган.
— Томи, Бетси, не приближавайте до стъклата! Ще се порежете! Почакайте една минута… Да не сте същата Джийн Шеридан, която написа книгата за Абигейл Адамс?