Докато говореше, забеляза изражението върху лицето на Марк. То сякаш питаше: „А може би си измислила целия този сценарий, защото искаш да я намериш?“ Можеше да й зададе този въпрос, но вместо това той рече:
— Джийн, трябва да продължиш да я търсиш. Радвам се, че Сам Дийган ти помага, тъй като очевидно си имаш работа с неуравновесен човек. Като психиатър те съветвам да бъдеш много внимателна. Ако заради тези заплахи стигнеш до някои секретни архиви, има вероятност да се намесиш в живота на една млада жена, която може би не е готова или не желае да те срещне.
— Да не мислиш, че съм си изпратила факсовете сама? — Джийн се намръщи, спомняйки си колко бе ядосана, когато осъзна, че няколко души бяха стигнали до същото заключение.
— Разбира се, че не — отвърна убедено Марк. — Но я ми кажи едно нещо! Ако в момента получиш съобщение, че Лили иска да се види с теб, ще отидеш ли?
— Разбира се!
— Чуй какво ще ти кажа, Джийн! Този, който по някакъв начин е открил истината за Лили, може да те вкара в капан. Да те хване, защото знае колко много искаш да се срещнеш с Лили. Трябва да бъдеш много внимателна. Лора изчезна. Всички други момичета от вашата маса са мъртви. Останала си само ти!
След това той си тръгна и я остави да мисли върху думите му.
Сега Джийн се изправи. След четиридесет минути трябваше да слезе долу. Може би аспиринът щеше да предотврати главоболието, което се надигаше, а една гореща вана щеше да я съживи.
В седем и десет, точно когато излезе от ваната, иззвъня телефонът. За миг тя се поколеба дали да не го остави да звъни, сетне взе хавлията, зави я около тялото си и изтича в спалнята.
— Ало?
— Здрасти, Джийни — засмя се един познат глас.
Лора! Това беше Лора!
— Къде си, Лора!
— Там, където се забавлявам. Джийн, кажи на ченгетата да си вдигнат чуковете и да си заминават. Това си е моят живот и искам да го живея така, както аз си знам. Ще се чуем скоро, скъпа. Чао!
50
В понеделник късно следобед Сам Дийган отиде да разпита Джоуел Нийман в офиса му в Рай, окръг Ню Йорк.
След като го остави да чака почти половин час в приемната, Нийман го покани в един безспорно скъп и елегантен кабинет. Цялото му поведение подсказваше досада и враждебност.
Не прилича много на Ромео, помисли си Дийган, докато оглеждаше набитата, къса фигура и рядката, безспорно боядисана червеникава коса на Нийман.
Той безгрижно отхвърли предположението, че може да си е уредил среща с Лора по време на събирането на випуска.
— Чух по радиото онези глупости за убиеца от масата за обяд — възмути се Нийман. — Онова хлапе — репортерчето на вестника, стои в основата. Трябва да сложат намордник на устата му и да го отстранят, докато не порасне. Вижте какво, аз бях в един клас с тези момичета. Познавам ги всички до една. Идеята, че смъртта на всяка е свързана по някакъв начин със смъртта на другите, е безсмислица. Да започнем с Катерин Кейн. Колата й падна в Потомак, когато бяхме в първи курс в колежа. Кат винаги е била безразсъден шофьор. Само прегледайте колко глоби за превишена скорост има в Корнуол през последната година в училище и ще разберете какво искам да кажа.
— Може — отвърна Сам. — Но не мислите ли, че падането на гръм на едно и също място не един или два, а цели пет пъти е доста забележителна случайност?
— Така е. Действително е ужасяващо пет момичета от една и съща маса да умрат, но мога да ви запозная с момчето, което обслужва компютрите ни. Преди тридесет години майка му и баба му са умрели от сърдечен удар в един и същи ден навръх Коледа. Може би са осъзнали колко много пари са изхарчили за подаръци и това ги е довършило. Какво ще кажете?
Сам изгледа Джоуел Нийман с отвращение, но същевременно забеляза, че под показното му презрение се крие известно неудобство.
— Разбрах, че жена ви е напуснала срещата в събота сутрин, за да пътува по работа.
— Добре сте осведомен.
— Сам ли бяхте у дома си в събота през нощта след вечерята, господин Нийман?
— В интерес на истината, да. Направо заспах. Подобни безкрайни речи ме приспиват.
Този не е от хората, които ще се приберат сами вкъщи, след като жена му я няма, помисли си Сам. Затова реши да стреля напосоки.