Някъде отблизо в тъмнината до ноздрите й достигна ароматът на кафето, което бе забравил дай даде.
54
Офисът на адвокат Крейг Майкълсън бе на Олд Стейт Роуд, само на няколко преки след мотела, в който Джийн и кадет Карол Рийд Торнтън бяха прекарали своите единствени няколко нощи заедно. Когато мина покрай него, тя забави скоростта и преглътна сълзите.
Споменът за Рийд бе така силен и ярък в паметта й, която пазеше образа му и времето, прекарано с него, съвсем ясни.
Имаше чувството, че ако влезе в стая 108, той ще бъде там и ще я чака. Рийд със светлорусата си коса, сини очи и силни ръце, които я прегръщаха и я караха да се изпълва с щастие, каквото за своите осемнадесет години не бе изпитвала и не знаеше, че е възможно да съществува.
— Мечтая си за Джийни…
Дълго време след смъртта му тя се събуждаше от музиката на тази песен, която звънеше в главата й. Бяха толкова влюбени, помисли си. Той беше принцът, а тя — Пепеляшка. Беше добър, умен и много по-зрял за своите двадесет и две години. Харесваше му военния живот. Окуражаваше я да стане писателка. Шегуваше се, че някой ден той ще бъде генерал, а тя ще напише биографията му. Когато му каза, че е бременна, се притесни, защото знаеше каква ще бъде реакцията на баща му към подобен ранен брак. Но след това я успокои:
— Просто ще изместим датата на плановете си по-напред, Джийни. Това е всичко. Ранните бракове не са нещо ново в моето семейство. Дядо ми се е оженил в деня, в който е завършил Уест Пойнт, а баба ми е била на деветнадесет.
— Но ти ми разказа, че са се познавали от бебета — беше му подчертала тя. — Това е доста по-различно. Те ще гледат на мен като на някоя хитра измамница, която е забременяла, за да те накара да се ожениш за нея.
Рийд бе запушил устата й с ръка.
— Не искам да слушам подобни приказки. След като те опознаят, родителите ми ще те обикнат. А ти по-добре да ме представиш на своите час по-скоро.
Искаше да бъде вече студентка в „Брин Моур“, когато се срещне с родителите му. Тогава майка й и баща й щяха да са разделени. Родителите му сигурно щяха да ги харесат, ако ги срещнеха поотделно, и нямаше да разберат за проблемите им.
Ако Рийд беше останал жив.
Или пък, ако му е било писано да умре млад, защо това не се случи след сключването на брака. Тогава щеше да задържи Лили. Рийд беше единственото дете в семейството и родителите му може би щяха да се сърдят за женитбата им, но щяха да се радват и да се вълнуват, че ще имат внучка.
„Всички загубихме“ — помисли си с болка Джийн, като натисна газта и профуча покрай мотела.
Офисът на Крейг Майкълсън заемаше цял етаж в сграда, която не съществуваше, когато тя и Рийд се срещаха. Приемната му бе силно впечатляваща. Стените бяха облицовани с дървена ламперия, а широките кресла бяха разположени върху килим със старинна шарка. Джийн реши, че на външен вид фирмата на Майкълсън изглежда просперираща и преуспяла и вдъхваше доверие.
Не бе съвсем сигурна какво трябва да очаква. По пътя си от Корнуол към Хайланд Фолс бе стигнала до заключението, че ако Майкълсън е част от системата на доктор Конърс за нелегални осиновявания и незаконно регистрирани раждания, той сигурно е шарлатанин и ще бъде войнствено и отбранително настроен.
След като почака десетина минути, Крейг Майкълсън излезе в приемната и лично я въведе в кабинета си. Беше висок мъж, наскоро прехвърлил шестдесетте, със здраво телосложение и леко отпуснати рамене. Косата му бе гъста и повече тъмносива, отколкото сребриста. Изглеждаше така, сякаш току-що излиза от фризьорския салон. Тъмносивият му костюм беше с отлична кройка, а вратовръзката — на подходящи сиви и сини шарки. Всичко във външния му вид, а също обзавеждането и картините й подсказаха, че пред себе си има консервативен и сдържан мъж.
Джийн осъзна, че това може би е най-лошият сценарий. Ако Крейг Майкълсън не бе замесен в осиновяването на Лили, това посещение щеше да бъде поредната задънена улица в опитите й да я намери.
Тя го погледна право в очите и му разказа за Лили, показа му копията от факсовете и ДНК пробата. Набързо му обясни и произхода си, наблегна повече върху академичните си звания, наградите и почестите, с които бе удостоявана, и факта, че благодарение на книгата, която бе станала бестселър, финансовият й успех е станал публично достояние в медиите.
Майкълсън внимателно я слушаше и не откъсваше очи от нея. Направи го само за да погледне факсовете. Джийн знаеше, че я изучава и преценява, опитвайки се да реши дали онова, което му разказва, е истината или съвършена и добре замислена измама.