— Благодарение на сестрата на доктор Конърс — Пеги Кимбал, научих, че някои от осиновяванията, които докторът е уредил, са били нелегални — рече тя. — Онова, което искам да знам и което ви моля да ми кажете, е: Вие ли осъществихте осиновяването на моето дете и знаете ли кой е осиновил Лили?
— Доктор Шеридан, позволете ми да започна с това, че никога не съм участвал в осиновяване, което не е било извършено според закона и при стриктното му спазване. Ако доктор Конърс понякога го е заобикалял, то той го е правил без моето знание или участие.
— Тогава, ако вие сте уредили осиновяването на моето бебе, ще ми кажете ли дали е била регистрирана с моето име като майка и името на Рийд Торнтън като баща?
— Казвам ви, че всяко осиновяване, подготвено от мен, е било легално и законно.
Годините, прекарани в преподаване и контакт със студенти, много малка част от които бяха вещи в отричането на истината или в твърденето на полуистини, бяха научили Джийн безпогрешно да открива, когато някой крие нещо. Беше сигурна, че в момента се сблъсква с точно такъв случай.
— Господин Майкълсън, едно деветнадесетгодишно момиче може би е в опасност. Ако вие сте подготвили документи те за осиновяването, значи знаете кои са сегашните й родите ли. Може би се опитвате да я защитите, отказвайки да признаете, че я познавате. Всъщност, според мен, трябва да съобщите името й и сте морално задължен да я предпазите.
Това беше грешка. Не трябваше да го казва. Очите на Крейг Майкълсън зад очилата със сребърни рамки станаха ледени.
— Доктор Шеридан, вие настояхте да ви приема днес. Дойдохте тук с една история, за която имам само вашата честна дума. Без каквито и да е доказателства предположихте, че може да съм нарушил закона в миналото, а сега настоявате да го наруша, за да ви помогна. Има легални начини, по които се отварят архивите за раждане и осиновяване. Трябва да отидете при областния прокурор. Вярвам, че той ще издаде заповед до съда да се отворят тези архиви. Мога да ви уверя, че това е единственият начин. Както сама отбелязахте, възможно е, когато сте била бременна, някой да ви е видял в кабинета на доктор Конърс и по някакъв начин да е прочел досието ви. Също така, пак вие го казахте, всичко може да е за пари. Честно казано, смятам, че сте права. Някой знае за дъщеря ви и подозира, че ще платите скъпо за това знание.
Той се изправи.
Джийн остана седнала още един миг.
— Господин Майкълсън, имам добре развити инстинкти. Моята интуиция ми подсказва, че вие сте уредили осиновяването на дъщеря ми и че вероятно то е законно. Друг силен инстинкт ми казва, че който и да ми е изпратил факсовете, е достатъчно близо до Лили, щом е взел четката й за коса. Този човек е опасен. Ще отида в съда и ще се опитам да получа разрешение за отваряне на архивите. Обаче фактът, че в този интервал от време нещо може да се случи с детето ми, защото вие не искате да ми помогнете сега, остава. Ако това стане и аз го разбера, не смятам, че ще бъда отговорна за онова, което ще ви направя.
Джийн не можеше да контролира сълзите, които бликаха от очите й. Тя се обърна и побягна, без да обръща внимание на чиновничките и хората в приемната, които я гледаха с удивление. Когато стигна до колата си, отвори вратата, влезе вътре и захлупи лицето си с ръце.
Тогава почувства смъртоносен хлад. И съвсем ясно чу, сякаш Лора седеше до нея в колата. Чу гласа й, който я молеше: „Джийн, помогни ми! Моля те, Джийн, помогни ми!“
55
С лице, изразяващо загриженост, Крейг Майкълсън наблюдаваше от предния прозорец на кабинета как Джийн Шеридан тича към колата си. „Тя е отчаяна — помисли си. — И нещо ми подсказва, че е искрена. Това не е реакцията на жена, която е обсебена от мисълта да открие детето си, и затова е изфабрикувала някаква налудничава история. Трябва ли да предупредя Чарлз и Гано? Ако нещо се случи на Мередит, това ще ги довърши.“
Можеше и да не разкрие пред тях самоличността на Джийн Шеридан, но трябваше да уведоми Чарлз за съществуващата потенциална заплаха към осиновената му дъщеря. Той щеше да реши какво да каже на Мередит и как да я защити. Ако историята с четката за коса беше вярна, може би тя щеше дп се сети къде е била, когато четката й е изчезнала. Това би могло да ги насочи към подателя на факсовете.
Джийн Шеридан каза, че ако нещо се случи с дъщеря й, нещо, което той би могъл да предотврати, няма да отговаря за онова, което ще направи, спомни си той. Чарлз и Гано сигурно също нямаше да му простят.