Сам не беше сигурен дали трябва да разкрие толкова много информация пред Картър Стюарт, но инстинктът му подсказа да го направи и да наблюдава реакцията му. Оказа се, че е по-изумен, отколкото бе очаквал.
— Изчезнал! Стига де, господин Дийган! Не мислите ли, че тази пиеса се играе от доста време и вече се е поизтъркала? Нека да ви обясня: в предстоящия комедиен сериал има роля за сексапилна блондинка, не много различна от изчезналата Лора Уилкокс. Онзи ден в Уест Пойнт, по време на обяда, Брент каза на Лора, че според него тя е много подходяща за тази роля. Започвам да мисля, че целия този цирк около изчезването й не е нищо повече от трик за привличане вниманието на публиката. А сега, ако ме извините, нямам намерение да си губя повече времето и да чакам Роби, който сигурно се забавлява някъде с Лора. Не обичам да ме правят на тъпак.
Не ми харесва това момче, помисли си Сам, докато наблюдаваше как Картър Стюарт се отдалечава. Беше облечен с нещо като парцалив, тъмносив пуловер, маратонките му бяха мръсни и приличаше на скитник с това облекло, но дрехите му сигурно струваха цяло състояние.
Като оставим личните чувства настрана, той не си ли пъха носа почти във всичко, което става? — запита се Сам.
През трите часа, през които беше седял в офиса, бе мислил задълбочено. И колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше.
Вече беше установено, че Брент се е обадил, имитирайки Лора. Той си бе купил телефон, същия като оня, по който някой се бе обадил на Джийн. Продавачът го бе видял да набира по времето, когато Джийн смяташе, че говори с Лора. Сам започваше да си мисли, че Стюарт е прав. Може би всичко това бе, с цел да се вдигне шум, да се добие популярност. В такъв случай защо си губеше времето тук, когато убиецът, който отвлече невинна жена в колата си и я прободе до смърт, бе на свобода?
Когато пристигна в „Глен-Ридж“, Еди Заро беше вече тук, но Сам го изпрати в офиса, защото нямаше нужда и двамата да висят в хотела и да чакат Брент. Сега се поколеба, но все пак реши да го извика, за да го смени, а той да се прибере вкъщи. Трябваше му един здрав нощен сън. Толкова бе изморен, че не можеше да мисли правилно.
Отвори телефона си, за да се обади в офиса, и почувства, че Еми Саш, дежурната на рецепцията, го дърпа за ръкава.
— Господин Дийган — започна тя, а гласът й приличаше повече на шепот. — Тук сте от обяд и знам, че не сте сложил нито залък в устата си. Може ли да ви предложа кафе и сандвич?
— Много мило, но скоро ще си тръгна — поблагодари й Сам. Докато го казваше, се запита колко близо е била тя по време на разговора му със Стюарт. Тази жена очевидно не вдигаше никакъв шум, когато вървеше, и много малко, когато отваряше устата си. И защо ли бе толкова сигурен, че има остър слух? Сам се усмихна язвително, когато я видя да се споглежда с Джейк Перкинс. Беше готов да се обзаложи, че в мига, в който си тръгне, тя ще разкаже на Перкинс, че Брент е изчезнал и че Стюарт смята всичко това за рекламен трик.
Сам се върна в офиса на хотела. Оттук имаше отличен изглед към входа. След няколко минути видя Гордън Амори да влиза, затова избърза да го пресрещне, преди да се е качил на асансьора.
Амори не беше в настроение да говори за Роби Брент.
— Не съм го виждал от онази просташка кавга миналата нощ — рече той. — Всъщност вие самият бяхте свидетел, господин Дийган, и чухте как Роби нападна Джак Емерсън. Мисля, че би трябвало да знаете, че бях навън от десет тази сутрин с Емерсън и оглеждахме недвижими имоти. Той притежава изключителните права за няколко наистина чудесни парцела земя. Показа ми местата, които е предложил на Роби. Трябва да ви кажа, че са на завидни цени и по мое мнение са отлична дългосрочна инвестиция. Което идва да ни подскаже, че каквото и да намеква, казва или прави Роби Брент, то трябва да бъде разглеждано от гледна точка на мотивацията, която лежи под очевидното. Сега, ако ме извините, имам да проведа няколко разговора.
Вратата на асансьора се отвори. Преди Амори да успее да влезе, Сам го спря с думите.
— Една минута! Моля, господин Амори!
С усмивка на примирение, която обаче бе почти презрителна, Гордън се обърна към него.
— Снощи Роби Брент не е спал в хотела. Вярваме, че той е човекът, имитирал гласа на Лора по телефона. Вашият колега, господин Стюарт, има чувството, че Брент и Уилкокс разиграват някаква игра за спечелване на известност и популярност за новите телевизионни сериали на Брент. Какво е вашето мнение?