— Моята баба пък винаги ме упреква, че мънкам.
— Защото ти наистина мънкаш — засмя се Еми Саш. — Но както и да е. Значи, господин Дийган попита господин Стюарт дали мисли, че това е трик от страна на Лора и Роби Брент. Той изглежда мислеше точно това. Може да съм пропуснала нещо, но доктор Шеридан не получи ли обаждане от Лора Уилкокс снощи?
Неочакваният поток от информация, която го засипа, накара лигите на Джейк да потекат. Цял следобед имаше чувството, че гледа някакъв ням филм. Седеше във фоайето и наблюдаваше какво правят хората, но не смееше да се приближи до рецепцията, нито да се опита да подслуша нечий разговор.
— Да. Доктор Шеридан снощи получи обаждане от Лора Уилкокс. Случайно бях наоколо, когато те говориха за това в малката зала.
— Джейк, не мисля, че съм разбрала всичко точно. Знаеш как е. Чуваш откъслек от фраза, сетне от друга. Не можах да се приближа много до тях, но останах с впечатлението, че всъщност Роби Брент се е обадил снощи и се е преструвал на Лора Уилкокс.
Ръката на Джейк бе във въздуха, здраво стиснала остатъка от хамбургера. Той бавно го постави в чинията. Беше ясно, че мозъкът му усилено щрака и намества онова, което Еми Саш току-що му бе съобщила.
— Роби Брент се е обадил и сега е изчезнал?! И те мислят, че това е някакъв рекламен трик заради новите телевизионни серии?
Огромните очила на Еми се плъзнаха надолу по носа й, когато щастливо закима с глава.
— Звучи като предаванията със скрита камера, нали? — попита тя. — Мислиш ли, че може да са монтирали скрити камери и да снимат в хотела?
— Това е нещо, за което трябва да помисля — съгласи се Джейк. — Ти си много умна жена, Еми. Когато направя собствен вестник, ще ти дам да списваш една рубрика. Нещо друго да си забелязала?
Тя облиза устните си.
— Само едно нещо. Марк Флайшман, знаеш го, готиният пич, който е психиатър…
— Знам го, разбира се. Какво за него?
— Мога да се закълна, че си е паднал по доктор Шеридан. Тази сутрин излезе рано и когато се върна, първото нещо, което направи, бе да й се обади. Подслушах го.
— Не ще и дума — ухили се Джейк.
— Казах му, че е в кафенето. Той ми благодари, но преди да отиде, се поинтересува дали доктор Шеридан е получила факсове днес. Изглеждаше почти разочарован, когато казах, че не е, и дори ме попита сигурна ли съм. Дори и да си е паднал по нея, това не го оправдава. Мисля, че е малко нахално от негова страна да проявява любопитство към личната и кореспонденция. Нали така?
— Точно така.
— Но той е готин. Попитах го просто от учтивост дали е прекарал добре деня. Каза ми, че е ходил да види стари приятели в Уест Пойнт.
58
След като Сам Дийган си тръгна, Джийн Шеридан и Марк Флайшман останаха още около час в кафенето. Той протегна ръка и хвана нейната, докато тя му разказваше за срещата си с Крейг Майкълсън, как се е убедила, че той е оформил осиновяването на Лили, и за устната си заплаха към него, когато бе отказал да проумее, че Лили може наистина да е в опасност.
— Обадих му се да се извиня — обясни Джийн. — Подчертах, че е твърде вероятно Лили да си спомни къде е загубила четката си. Това може да ни даде директно указание и да ни насочи към човека, който я е взел, освен ако осиновителите й не стоят зад цялата работа.
— Напълно реална възможност — съгласи се Марк. — Ти послуша ли съвета на Майкълсън да поискаш от съда отваряне на архивите?
— Абсолютно. Имам среща със Сам Дийган в офиса му утре сутринта.
— Умен ход. Джийн, а какво мислиш за Лора? Нали не смяташ, че е рекламен трик?
— Не. — Тя се поколеба. Беше почти четири и половина и късното следобедно слънце хвърляше наклонени сенки в почти празното кафене. Погледна Марк. Беше облечен с отворена спортна риза и тъмносив пуловер. Беше от мъжете, които винаги запазват младежкото си излъчване, помисли си тя. Особено в очите.
— Кой беше учителят, който те нарече „стара душа“? — попита го тя.
— Господин Хастингс. Защо се сети за това?
— Той каза, че в очите ти прозирала мъдрост.
— Не съм сигурен, че беше комплимент. Накъде биеш, Джийни?
— Ще ти обясня. Моето разбиране за старите души е, че те имат голяма интуиция. Вътрешно око, шесто чувство, както щеш го наречи. Докато шофирах след срещата си с Крейг Майкълсън, бях силно разстроена. Казах ти го вече. Но тогава се случи нещо, Марк. Ако Лора беше в колата до мен, едва ли щях да я чуя по-ясно. Чух гласа й, който казваше: „Джийн, помогни ми! Моля те, Джийн, помогни ми!“