Алис взе телефона от него.
— Джийн, много ли си разстроена? Можеш ли да шофираш? — Изслуша отговора и продължа: — Тогава идвай веднага.
Когато тя пристигна, Алис погледна лицето й и видя светлата радост, която сигурно сама би изпитала преди години, ако Карън някак си бе спасена. Тя обгърна раменете й с ръка.
— О, Джийн, аз непрекъснато се молех!
Джийн отвърна на прегръдката й.
— Знам. Не мога да повярвам, че Лора е могла да постъпи така с мен, но съм сигурна, че никога няма да нарани Лили. И така, значи все пак всичко е било за пари, Сам. Господи, ако Лора е била толкова отчаяна, защо не ми е казала направо? Щях дай помогна. Преди половин час бях готова да се закълна, че Джак Емерсън е човекът, който знае за Лили.
— Джийн, ела! Седни и се успокой. Изпий една чаша шери и ми кажи защо мислиш така. Защо Джак Емерсън да има нещо общо с тази работа?
— Току-що научих нещо, което ме накара да вярвам, че той стои зад заплахите. — Тя послушно свали палтото си, отиде в дневната и седна на стола, който бе най-близо до камината, опитвайки се да запази гласа си спокоен. Разказа им всичко, което чу от Пеги Кимбал.
— Джак е работел в кабинета на доктор Конърс по времето, когато аз бях негова пациентка. Той организира тази среща, за да ни събере тук. В офиса му има снимка на Лора, за която ни каза Роби Брент. Всичко съвпада. Докато не пристигна този факс. О, щях да забравя. Той е дошъл още на обяд, но са сбъркали и са го смесили с пощата на друг човек.
— Трябвало е да го получиш на обяд? — попита отривисто Сам.
— Да. И ако го бях получила, нямаше да отида на срещата с Крейг Майкълсън. Веднага след като го прочетох, се опитах да му се обадя, в случай че планира да се свърже с родителите на Лили. Исках да му кажа да задържи топката, докато не се чуя отново с Лора. Няма нужда да ги тревожим — и тях, и нея.
— Казала ли си на някой друг за факса от Лора?
— Не. Получих го веднага след като се качих в стаята си. Марк и аз поседяхме и поговорихме още около час, след като ти си отиде. О, трябва да се обадя на Марк, преди да е излязъл за вечеря. Ще се зарадва да чуе тази новина. Той разбира, също както и вие двамата, колко безумно се тревожа за Лили.
Несъмнено Джийн е казала на Флайшман за възможността чрез четката за коса да открият мястото, където Лили е загубила тази вещ, и с кого е била, помисли си намусено Сам, докато я наблюдаваше как вади телефона си.
Размени поглед с Алис и видя, че тя мисли същото. Беше ли този факс наистина от Лора, или бе още един странен обрат в кошмара, който течеше?
Тогава може би съществува и друг сценарий, помисли си Сам. Ако Джийн е права и Крейг Майкълсън наистина е уредил осиновяването, възможно е той вече да се е свързал с родителите на Лили и да е обсъдил въпроса за липсващата четка.
Независимо дали този последен факс от Лора е истински, Лили се превръща в заплаха за човека, който ги е пращал. А който и да е той, лесно може да се сети, че четката ще ги доведе право до него.
Не бе готов да приеме, че факсовете са от Лора, мислеше си Сам. Все още не. Като ученик Джак Емерсън е работил в клиниката на доктор Конърс. Винаги е живял в града и може лесно да се е сприятелил със семейството от Корнуол, осиновило Лили.
Марк Флайшман може и да е спечелил доверието на Джийн, но не и неговото. Имаше нещо, което ставаше вътре в това момче. И то нямаше нищо общо с телевизията и даването на съвети на объркани семейства и проблемни деца, реши Сам.
Джийн остави съобщение на Марк.
— Не си е в стаята — обясни тя, след като се обърна цялата сияеща към Алис. — Мирише на нещо много вкусно. Ако не си ме поканила на вечеря, смятам да се самопоканя. О, мили Боже! Толкова съм щастлива. Щастлива съм!
59
„Нощта е моята стихия. Това е моето време — мислеше си Бухала, докато очакваше обезумял да падне мрак. — Трябва да съм бил глупак да рискувам и да се върна в къщата през деня. Можеше да ме видят.“
Но бе обзет от ужасното чувство, че може би Роби Брент въобще не е мъртъв. Той, какъвто си беше актьор, може би се бе престорил на умрял. Просто си представи как се измъква от колата си и излиза на улицата, или се качва на втория етаж, намира Лора и се обажда на полицията.
Видението, че Роби е жив и е в състояние да повика помощ, бе толкова силно и истинско, че Бухала нямаше друг избор, освен да се върне и да се увери със собствените си очи, че е мъртъв и лежи там, където го бе оставил — в багажника на собствената му кола.
Бе почти като първия път, когато отне човешки живот. Онази нощ в къщата на Лора, помисли си Бухала. Въпреки Е мъглата на времето той си спомняше много добре как се качи на пръсти по задните стълби до стаята, в която очакваше да намери Лора. Това се случи преди двадесет години.