Звънецът на часовника го събуди в шест, но той остана да лежи в леглото със затворени клепачи. Първата съзнателна мисъл, която се появи в главата му, бе за факса. Беше прекалено правдоподобен, отново си помисли Сам. Обясняваше всичко. При това положение беше много съмнително съдията да издаде заповед за отваряне досието на Лили, реши Сам.
Дали не това беше целта на факса? Може би някой бе изпаднал в паника, че съдията ще позволи отваряне на досиетата и Лили ще бъде разпитана за изчезването на четката за коса, което със сигурност щеше да отведе ченгетата до него.
Това беше сценарий, който тревожеше Сам. Той отвори очи, седна и отхвърли завивките. От друга страна, помисли си, играейки си на адвокат на дявола, оставаше натрапчивото чувство, че преди години Лора наистина е научила, че Джийн е бременна. Докато вечеряха у Алис, Джийн им бе казала, че преди да изчезне, Лора й споменала за Рийд Торнтън.
— Не съм сигурна дали каза името му — обясни тя. — Но бях изненадана, че знае за срещите ми с някакъв кадет.
„Не вярвам на този факс и все още смятам, че смъртта на жените в реда, в който са седели на масата за обяд, не може да бъде съвпадение“ — мислеше си Сам, докато се замъкна тежко в кухнята, сложи кафеварката с кафето на печката и отиде в банята, където пусна душа.
Когато отново се върна в кухнята, облечен за работа със сако и панталони, кафето бе готово. Сипа си портокалов сок в една чаша и сложи няколко английски хлебчета в тостера. Когато Кейт беше жива, за закуска винаги имаше овесена каша. И макар че се опитваше да се самоубеди, че приготвянето й не е никак трудно — слагаш в купата една трета чаша овесени ядки, добавяш чаша нискомаслено мляко и слагаш всичко в микровълновата печка за две минути, така и никога не успя да си направи тази закуска. Кейт беше много по-добра готвачка от него. След няколко несполучливи опита Сам се предаде и се отказа да си я приготвя сам.
Минаха почти три години откакто Кейт загуби дългата битка с рака. За щастие къщата не бе толкова голяма и сега, когато момчетата му бяха пораснали и излетели от гнездото, не се налагаше да я продава. Не може да се живее в голяма къща само от заплатата на следовател, усмихна се Сам. Много други жени сигурно щяха да се оплакват от това, но не и Кейт. Тя обичаше тази къща. Беше я превърнала в дом и без значение колко труден и гаден е бил денят му, той беше щастлив и благодарен, когато се завръщаше тук.
Къщата си беше все същата, мислеше си Сам, докато прибираше вестника от прага на кухненската задна врата. Но без Кейт беше различно. Миналата нощ, докато си почиваше в дневната на Алис, беше усетил същото чувство, което обикновено го обземаше тук, на това място. Уют. Удобство. Топлина. Тракането на съдове, докато Алис приготвяше вечерята. Миризмата на ростбиф, идеща от кухнята, която напълни устата му със слюнка.
Тогава се сети, че докато дремеше, нещо привлече вниманието му. Какво беше то? Имаше ли нещо общо с интересния шкаф на Алис? Следващия път, когато се отбиеше при нея, трябваше да го разгледа. Може би бяха чашите с големина на купи, които тя колекционираше? Майка му също ги харесваше. Той все още имаше няколко от нейните в бюфета със сервизите.
Дали да си намаже хлебчетата с масло, или да ги яде така?
Сам неохотно реши да се откаже от маслото. Със сигурност бе нарушил диетата си снощи, напомни си той. Онзи йоркширски пудинг, който Алис бе направила, беше страхотен. Джийн много го хареса, той също. Тя почти бе на границата да рухне под напрежението и притесненията си за Лили. Радваше се, че наистина се успокои. Изглеждаше така, сякаш на раменете си носи целия свят.
Трябваше да се надяват, че факсът е истински и скоро ще чуят новини от Лора.
В мига, в който отвори вестника, иззвъня телефонът. Беше Еди Заро.
— Сам, току-що се обади шефът на полицията в Хайланд Фолс. Намерена е жена, удушена на предната алея на къщата си. Областният прокурор иска всички да сме в офиса му възможно най-бързо.
Имаше нещо, което Еди премълча, и Сам го усети.
— Нещо друго? — попита настойчиво той.
— В джоба й лежал един от онези метални бухали. Сам, имаме напълно разцъфнал и готов за разрешаване случай. Трябва да те предупредя също така, че тази сутрин по радиото обявиха, че изчезването на Лора Уилкокс било рекламен трик, който тя измислила заедно с оня комедиант Роби Брент. Рич Стивънс ще бъде много ядосан. Ама че късмет! През цялото време си губихме времето с Уилкокс, докато някакъв убиец маниак се разхожда безпрепятствено из Ориндж Каунти. Тъй че не те съветвам да се навираш сам между шамарите, като споменаваш името й.