62
Когато Джийн се събуди, беше удивена да види, че е станало девет часът. Потръпна, щом се измъкна от леглото. Прозорецът беше отворен на няколко сантиметра от долната рамка и студеният вятър духаше през процепа. Тя отиде бързо и го затвори, след което вдигна щорите. Навън слънцето си пробиваше път сред надвисналите облаци, отразявайки точно настроението, в което бе, помисли си тя. И в живота й слънцето пробиваше облаците и тя се чувстваше изпълнена с еуфория. Лора е била онази, която е пращала факсовете за Лили, но можеше да заложи живота си, че Лора никога не би наранила Лили. Всичко е било, защото се е нуждаела от пари.
Все пак Джейн се надяваше скоро да й се обади. Беше ядосана заради тревогите, които й причини, но си даваше сметка, че го е направила от принуда и отчаяние. Имаше нещо приповдигнато в поведението й в събота вечер. Когато се опита да говори с Лора преди официалната вечеря, тя реагира странно. Бе я попитала дали не е видяла някой да носи роза на гробището. Лора се опита да избегне отговора и на практика я изхвърли от стаята си. „Защо го направи? Дали защото видя колко съм разстроена и се почувства виновна заради онова, което ми причинява? Бих се обзаложила на всичко, че тя лично е оставила розата на гроба на Рийд. Със сигурност се е досетила, че аз също ще го посетя.“
Последната мисъл на Джийн, преди да заспи снощи бе, че трябва да съобщи на Крейг Майкълсън за факса от Лора. Ако той бе решил да се свърже с родителите на Лили, просто не бе честно да ги тревожи излишно.
Тя облече халата си, отиде до бюрото, за да потърси в бележника си картичката на Майкълсън, и се обади в офиса му. Той вдигна телефона моментално, но сърцето й се сви тревожно след реакцията му на нейните новини.
— Доктор Шеридан — рече адвокатът, — можете ли да докажете, че последният факс действително е от Лора Уилкокс?
— Не мога. Но ако ме попитате дали вярвам, че тя го е пратила, ще ви отговоря — абсолютно. Признавам, че бях шокирана да разбера, че Лора е научила за Лили, а също и че съм се срещала с Рийд. Тя никога не показа с нищо, че знае. Установено е от полицията, че всъщност Роби ми се е обадил, имитирайки гласа на Лора. Така че според мен имаме две ситуации. Лора знае коя е Лили и отчаяно се нуждае от пари. След това Роби измисля историята с нейното изчезване, защото има намерение да я използва в новия си комедиен сериал, и се опитва да й направи реклама. Ако познавахте Роби Брент, щяхте да разберете, че за него това е нещо като представление и той е напълно в състояние да го изиграе.
Млъкна в очакване на потвърждение от Крейг Майкълсън.
— Доктор Шеридан — рече той след дълго мълчание. — Мога да разбера облекчението ви. Както много точно предположихте, когато дойдохте вчера при мен, аз въобще не бях убеден дали не си измисляте цялата тази история, защото искате на всяка цена да откриете дъщеря си. Честно казано, вашето избухване накрая ме накара да повярвам, че сте абсолютно искрена. Затова ще бъда също толкова искрен с вас.
Той е оформил осиновяването, помисли си Джийн. Той знае коя е Лили и знае къде е тя.
— Реших, че потенциалната опасност за вашата дъщеря е напълно сериозна, и опитах да се свържа с баща й. Той не е в страната, но съм сигурен, че скоро ще ми се обади. Смятам да го уведомя за всичко, което ми казахте, както и коя сте. Вие и аз не сме в отношения адвокат-клиент, а аз смятам, че дължа истината на него и на съпругата му. Така те ще разберат, че сте отговорна и че може да ви се вярва.
— Нямам нищо против — съгласи се Джийн. — Но просто не искам тези хора да преживеят ада, през който минах аз през последните няколко дни. Не искам да се безпокоят, че Лили е в опасност, защото аз самата вече смятам, че не е.
— Надявам се да не е, доктор Шеридан, надявам се. Но мисля, че докато госпожа Уилкокс не се появи, не трябва да бъдем толкова оптимистично настроени по отношение на версията, че повече не съществува сериозен проблем. Показахте ли този факс на следователя, за който ми говорихте?
— Сам Дийган ли? Да. Всъщност му го дадох.
— Може ли да ми дадете телефонния му номер?
— Разбира се. — Джийн помнеше наизуст номера на Сам, но загрижеността в гласа на Майкълсън дотолкова я обърка, че тя не бе сигурна в цифрите и затова го потърси в бележника си. След като го продиктува, продължи:
— Господин Майкълсън, очевидно сме си разменили ролите. Защо сте толкова разтревожен, след като аз се успокоих?