— Тогава само ни дайте знак, ако има нещо, което желаете.
Най-накрая вратата се затвори зад гърба му и тя можа да се отпусне на края на леглото. Беше пъхнала факса в задното джобче на чантата си. Сега го извади и отново прочете печатните букви: „Джийн, предполагам, вече си убедена, че познавам Лили. Имам обаче един проблем. Да я целуна ли, или да я убия? Шегувам се. Ще ти се обадя.“
Преди двадесет години доктор Конърс беше лекарят в Корнуол, на когото бе признала за своята бременност. Той се съгласи с нея, че ако уведомят родителите й, ще направят грешка.
— Готова съм да дам бебето за осиновяване без тяхно знание. Каквото ще да кажат. Аз съм на осемнадесет години и това е моето решение. Имам пълното право да го взема. Ако им кажа, те ще бъдат разстроени и много ще се ядосат. И ще направят живота ми непоносим — беше му казала тя, плачейки безутешно.
Доктор Конърс й бе разказал, че познава една двойка, която се е простила завинаги с надеждата да има свое собствено дете и е готова да си осинови.
— Ако си сигурна, че не можеш да запазиш бебето, мога да ти обещая, че тези хора ще му осигурят прекрасен дом, пълен с обич.
Успя да й уреди работа в една частна клиника в Чикаго, докато дойде време да роди. Сетне сам летя дотам, изроди бебето и го взе със себе си. През следващия септември тя започна да учи в колежа, а след десет години научи, че доктор Конърс е умрял от сърдечен удар, след като цялата му медицинска клиника изгоряла в пожар. Архивите му също бяха унищожени.
Но може би не всички бяха загубени. И ако бе така, кой ли ги бе открил и защо след толкова много години се свързваше с нея? Тези мисли измъчваха Джийн и я караха да агонизира от неизвестността.
Лили. С това име бе нарекла бебето, което бе носила девет месеца и бе познавала само четири часа. Три седмици преди дипломирането на Рийд в Уест Пойнт и нейното завършване в „Стоункрофт“ бе разбрала, че е бременна. И двамата бяха ужасно уплашени, но готови да се оженят веднага след завършването си.
— Родителите ми ще те харесат много, Джийни — беше й казал Рийд. Но тя знаеше, че той се притеснява и страхува от реакцията им. Беше споделил за предупреждението на баща му да внимава и да не завързва сериозни връзки, преди да навърши двадесет и пет. Бе сигурна, че не им беше разказал за нея. Седмица преди дипломирането си Рийд бе убит от неизвестен шофьор, карал с висока скорост в кампуса4 на Уест Пойнт, където Рийд вървял покрай пътя. Вместо да се радват на сина си и да присъстват на неговото награждаване като пети по успех в академията, генералът, вече в оставка, и съпругата му — госпожа Карол Рийд Торнтън, получиха дипломата и сабята на починалото си момче на специална церемония по време на раздаване на дипломите.
Те никога не узнаха, че имат внучка.
Добре, дори ако някой бе намерил документите за нейното осиновяване, как той или тя бе станал толкова близък с Лили, че да вземе четката й за коса, по която все още имаше дълги златисти косми, увити около зъбчетата? — чудеше се Джийн.
Първата ужасна пратка съдържаше точно тази четка и бележка, в която пишеше: „Провери ДНК. Това е твоето дете.“ Онемяла от ужас, вкочанена от страх, Джийн бе извадила кичурчето пепеляворуса косичка, което пазеше от своето бебе, и го бе занесла в най-близката частна лаборатория заедно със собствени проби за ДНК и космите от четката. Резултатите безмилостно потвърдиха най-големите й страхове — космите от четката бяха от главата на нейната вече пораснала, почти двадесетгодишна дъщеря.
Възможно ли бе чудесната, грижовна и обичлива двойка приемни родители, които осиновиха Лили, да са узнали коя е биологичната майка и да се опитват да я изнудват за пари?
Когато книгата й за Абигейл Адамс5 излезе и се превърна в бестселър, след което направиха и филм по нея, се вдигна много шум и името й наистина стана всеизвестно.
Дано всичко да е само за пари, помоли се Джийн, като се изправи и посегна към куфара. Време беше да го разопакова.
6
Картър Стюарт хвърли чантата си на кревата. Вътре, освен бельото и чорапите, имаше няколко сака от „Армани“ и съответстващи им панталони. Неочаквано и импулсивно той реши да отиде на първото вечерно парти с джинсите и пуловера, с които бе облечен.
В училище беше мършаво и неспретнато хлапе, дете на мършава и неспретната майка. Когато тя се сетеше да хвърли дрехите в пералнята, обикновено нямаше прах за пране. Тогава сипваше белина и съсипваше всичко, което бе в машината. До момента, в който започна да крие дрехите си от нея и да си ги пере сам, ходеше на училище с леко зацапано или странно на цвят облекло.