Выбрать главу

— Това е. Както ви обясних и както сами можете да се уверите, това са ръкописите, които господин Брент е редактирал. Същите, от които студиото, което ще прави сериала, се нуждае моментално. Аз обаче нито за миг няма да поема отговорност за тях. — Той посочи с пръст Джъстин Левис. — Вие ще ги вземете. — Сетне обърна пръста си към Джеръм Уорън. — А вие ще държите плика, в който той ще ги сложи. После може да хвърлите ези-тура кой от двамата да го адресира. Е? Сега доволни ли сте?

— Разбира се, сър — отвърна нервно Левис. — Надявам се, че разбирате нашето положение и защо трябва да бъдем толкова внимателни.

Картър Стюарт не им отговори. Той гледаше бележката, която Роби Брент бе залепил на телефона.

„Среща с Хауи във вторник в три — да му покажа сценариите.“

Управителят също я видя.

— Господин Стюарт — рече той. — Разбирах, че вие сте човекът, който е имал среща с господин Брент, за да обсъдите сценария.

— Точно така.

— Тогава мога ли да попитам кой е този Хауи?

— Господин Брент има предвид мен. Това е наша стара ученическа шега.

— Аха, разбирам.

— Сигурен съм, че разбирате. Господин Левис, чували ли сте някога поговорката, че който се смее последен, се смее най-добре?

— Да — отговори Джъстин Левис и заклати глава в знак на потвърждение.

— Добре. — Картър Стюарт започна да се смее. — Тя е много подходяща за тази ситуация. А сега позволете ми да ви продиктувам адреса.

72

След като напусна кабинета на Рич Стивънс, Сам слезе в кафенето на съда и си поръча кафе и сандвич с шунка и сирене за из път.

— Имате предвид „обут“ — каза му новият барман с усмивка. Като забеляза физиономията на Сам, изразяваща пълно недоумение, той обясни. — Вече не се казва сандвич за из път, а „обут сандвич“.

Можеше да прекара остатъка от живота си, без да знае това, помисли си Сам, докато се връщаше към своя офис. Извади сандвича от книжната кесия и го сложи върху бюрото си, след което включи компютъра. След по-малко от час, когато сандвичът бе изяден и последната глътка кафе бе изпита, той имаше пред себе си всичката информация, която успя да намери за Лора Уилкокс.

Трябваше да признае, че човек наистина може да открие много неща в интернет, но и да загуби много време. Беше търсил разни подробности от миналото й, които евентуално не бяха намерили място в официалната й биография, но въпреки това не бе успял да попадне на нещо, което да му свърши работа.

Тъй като имаше потискащо дълъг списък със справки за Лора Уилкокс, той започна да отваря онези, които му се струваше, че може да се окажат полезни. Първият брак на Лора, когато е била на двадесет и четири, е бил с Доминик Рубироза, пластичен хирург в Холивуд.

— Лора е толкова красива, че в нашия дом талантът ми е безполезен — беше казал той след сватбената церемония.

Сам направи гримаса. Колко трогателно, особено след като бракът им бе продължил точно единадесет месеца. Какво ли е станало с Рубироза? — запита се Сам. Може би все още поддържа връзка с Лора. Реши да го потърси и намери статия, която включваше снимка с втората му жена и думите му след сватбата им. „Моника е толкова красива, че няма да има нужда от моите професионални умения“ — беше изявлението на Рубироза него ден.

— Малка вариация, но не достатъчна. Какъв негодник! — произнесе на глас Сам и се върна към първата сватба на Лора.

Имаше снимка на родителите й — Уилям и Евелин Уилкокс от Палм Бийч. Когато в понеделник Лора не се появи, Еди Заро изпрати съобщение до телефона им с молба да се свържат със Сам. Тъй като те не отговориха, той помоли полицията в Палм Бийч да отиде до дома им. Една осведомена съседка клюкарка бе помогнала на полицая с информацията, че са на пътешествие по море, но не е сигурна точно къде.

Жената бе добавила, че те много се грижели за себе си, според думите й „били ексцентрични стари хора“ и имала впечатлението, че са сърдити на дъщеря си заради някои глупости, излезли във връзка с втория й развод.

На корабите се получават новини, помисли си Сам. При целия медиен шум, който се вдигна около Лора през последните дни, би трябвало родителите й да се заинтересуват, да се обадят отнякъде. Беше странно, че от тях нямаше никаква вест. Ще трябва да разбере дали полицията в Палм Бийч не може да се поразрови по-надълбоко и да открие на какво пътешествие са. Твърде е възможно Лора да им се е обадила, за да не се тревожат за нея.