Съществото тъкмо замахваше с нея към врата на Тътъл.
Роботът вдигна ръка, за да отблъсне оръжието, и успя — но с цената на жестоко разкъсана лакътна връзка.
Куранов се втурна да помогне на другаря си, но бе спрян, тъй като втори от зверовете от плът го връхлетя отзад. Оръжието му се стовари върху гърба на робота и го повали на колене.
Куранов падна на една страна, претъркули се и веднага се изправи на крака с добре координирано движение. Той светкавично се завъртя, за да посрещне нападателя си.
Лицето от плът се взря в него от три-четири метра разстояние, изпускайки пара в студения въздух. Бе обгърнато от кожена качулка — гротескна пародия на лице на робот. Очите му бяха твърде малки за визуални рецептори, освен това даже не светеха. Физиономията му не беше симетрична, както би трябвало да бъде — пропорциите му бяха нарушени, то бе подпухнало и почервеняло от студа. Дори не отразяваше светлината на прожектора и все пак… … все пак… изглежда, притежаваше интелигентност. Без съмнение злонамерена, може би даже маниакална. Но въпреки всичко — интелигентност.
Неочаквано чудовището проговори на Куранов. Гласът му беше дълбок, езикът му изобилстваше от закръглени, меки срички и изобщо не приличаше на цъкащия, дрънчащ език, на който говореха роботите.
След това звярът изведнъж се хвърли напред, изкрещя и замахна с метална тръба към врата на Куранов.
Роботът отстъпи назад, излизайки от обсега на нападателя си.
Демонът дойде още по-близо.
Куранов погледна към спътниците си и видя, че първият демон бе изтласкал Тътъл почти до дърветата. Трети беше нападнал Стефан, който едва успяваше да се отбранява.
Крещейки, човекът пред Куранов отново нападна, забивайки тръбата си в гърдите на робота.
Куранов падна назад.
Човекът се приближи до него, вдигайки тоягата си.
Макар и от плът и кръв, човекът мисли и знае… той спи през нощта, също като животните. Той изяжда друга плът, също като зверовете, дефекира, умира и се разлага… Той създава малките си по ужасяващо немеханичен начин и малките му също имат съзнание… Той убива… Убива… Той побеждава роботите, разглобява ги и прави чудовищни неща (какво?) с частите им… Той може да бъде убит завинаги само с дървено сечиво. Ако бъде убит по какъвто и да е друг начин чрез каквито и да било средства, различни от дърво, той не умира наистина, а мигновено се появява на друго място, в друго тяло…
Чудовището тъкмо замахваше с импровизирания си боздуган, когато Куранов светкавично се завъртя, изправи се и нанесе удар с дългопръстата си ръка.
Лицето на мъжа се раздра и от него шурна кръв.
Демонът отстъпи назад озадачен.
Страхът на Куранов се замени с гняв. Той направи крачка напред и отново удари човека. И отново. Роботът вилнееше, макар и с намалени сили, пречупвайки тялото на демона и убивайки го временно, докато снегът почервеня от кръвта му.
Изоставяйки своя нападател, той се нахвърли срещу звяра, който бе атакувал Стефан. Нападна го отзад и счупи врата му с един удар на стоманената си ръка.
После се добра до Тътъл и се разправи и с третия демон. Тътъл бе претърпял най-много поражения — едната му ръка бе тотално съсипана, а другата бе счупена. Бе повреден и главният му кабел, съвсем близо до врата, което за малко не го беше терминирало. Обаче, ако имаха късмет, тримата роботи щяха да оцелеят.
— Мислех си, че с мен е свършено — продума Тътъл.
Замаян, Стефан се обърна към Куранов:
— Ти ги уби! И тримата!
— Иначе те щяха да ни терминират — рече Куранов. Вътре в него, където погледът им не можеше да проникне, бе настанал смут.
— Но най-важната директива на Централната агенция забранява отнемането на живота… — започна Стефан.
— Не съвсем — отвърна му Куранов. — Тя забранява отнемането на живот, който не може да бъде възстановен. Който не може да бъде възстановен.
— Тези животи ще бъдат ли възстановени? — попита Стефан, гледайки отвратителните трупове, неспособен да проумее думите на събеседника си.
— Вече си виждал човешки същества — започна Куранов. — Сега вярваш ли в митовете, или продължаваш да им се надсмиваш?
— Как мога да им се надсмивам?
— Тогава — продължи Куранов, — щом вярваш, че тези демони съществуват, трябва да вярваш и в другите неща, които се разказват за тях. — Той цитира собствените си мисли върху проблема от хранилището си за данни: „Ако човекът бъде убит по какъвто и да е друг начин, чрез каквито и да било средства, различни от дърво, той не умира. Когато се строполи пред неприятеля си, само прилича на мъртъв. Той мигновено се появява на друго място, в друго тяло, без никаква следа от наранявания, където продължава живота си.“ Стефан кимна, не желаейки да оспорва това твърдение.