— Обаче — каза Тътъл — май вече знаем истинската история за смъртта на Лийк. Всички видяхме отпечатъците в снега, нали? Както и разчлененото му тяло… Нима не е възможно хората — човешките същества — да стоят зад това дело?
— Не — отговори Стефан. — Това са глупави суеверия. Абсолютно ирационално е.
— На разсъмване — каза Куранов, тъй като искаше да прекрати надигащия се отново спор — ще се отправим към Пешеходния пост, без значение колко силна е бурята.
Когато приключиха с разговора, далечното ръмжене на генератора на хижата — приятно успокояващ звук, който никога не утихваше — изведнъж секна. Възцари се пълен мрак.
Те излязоха навън. Светлината на прожекторите им разсичаше тъмната пелена, а снежинките полепваха по металната им кожа. Отидоха до компактния генератор, разположен в малка ниша зад хижата, и насочиха фенерите си към него. Горната част на обшивката му липсваше, оголвайки сложните вътрешни елементи на студа и снега.
— Някой е демонтирал захранващото ядро — каза Куранов.
— Но кой? — попита Стефан.
Куранов насочи лъча на прожектора си към земята.
Другите двама последваха примера му.
Забелязаха стъпки, които не принадлежаха на робот — също като отпечатъците, които бяха открили в гората в късния следобед. Същите следи, които се виждаха около тялото на Лийк.
— Не — промълви Стефан. — Не, не и не.
— Мисля, че при това положение ще бъде най-добре да се отправим към Пешеходния пост още тази нощ — каза Куранов. — Не смятам, че би било разумно да оставаме тук до сутринта. — Той погледна към Тътъл. — Какво мислите?
— Съгласен съм — подкрепи го Тътъл. — Обаче подозирам, че пътешествието няма да е лесно. Иска ми се рецепторите ми да работеха на пълна мощност.
— Все още можем да се движим бързо — каза Куранов. — Освен това не се нуждаем от почивка, за разлика от създанията от плът. Ако започнат да ни преследват, бързо ще натрупаме преднина.
— На теория — отбеляза Тътъл.
— Ще трябва да се задоволим с това.
Куранов се замисли над определени аспекти от мита:
7. Той убива.
8. Той може да надвие робот.
В хижата на призрачната светлина от ръчните им прожектори те обуха снегоходките си, прикрепиха си комплектите за ремонт при извънредни обстоятелства и взеха картите си. С лъчите от фенерите, насочени напред, излязоха в бурята, вървейки плътно един до друг.
Вятърът блъскаше широките им гърбове, докато неспиращият сняг се мъчеше да ги опакова в плътни, непроницаеми ледени костюми.
Роботите прекосиха сечището, ориентирайки се къде на сляпо, къде по някои познати обекти, които прожекторите им осветяваха. И тримата силно желаеха способностите им да не бяха редуцирани, да не говорим за радара, с който всеки от тях разполагаше преди. Скоро стигнаха до просеката между дърветата, която водеше през долината и обратно към Пешеходния пост. Спряха се там, взирайки се в тъмния тунел между преплетените клони. Никой не изгаряше от особено желание да поеме по него.
— Тук има толкова много сенки — промълви Тътъл.
— Сенките не могат да ни сторят нищо — отвърна Куранов.
Откакто се бяха събрали, от самия момент, когато се бяха срещнали във влака, пътуващ на север, Куранов бе разбрал, че той ще е лидерът. До този момент не им бе натрапвал водачеството си, но сега трябваше да поеме пълния контрол над ситуацията. Той се запъти напред между дърветата, сред сенките, спускайки се по заснежения склон.
Стефан неохотно го последва.
Тътъл вървеше най-отзад.
На половината път през долината тунелът между дърветата се стесняваше. Дърветата надвисваха все по-ниско, а клоните им почти докосваха лицата. Точно тук, на най-тясното място, сред най-дълбоките сенки, те бяха нападнати.
Нещо нададе триумфиращ вой, който отекна между дърветата, заглушавайки дори постоянното стенание на вятъра.
Куранов мигом се завъртя, без да е сигурен от коя посока е дошъл звукът, пронизвайки гъстия лес с прожектора си.
Накъде зад него Тътъл изкрещя.
Куранов се обърна към него — същото направи и Стефан — и фенерите на двамата осветиха нападнатия им другар.
— Не може да бъде! — извика невярващо Стефан.
Тътъл се бе строполил по гръб пред неудържимата атака на двукрако създание, което се движеше досущ като робот, макар очевидно да беше животно. То бе облечено в кожи, на краката си имаше ботуши и размахваше метална брадва.