Стивън Хънтър
Нощта на снайпера
На сина ми Джейк
И старо е, старо и тъжно е, защото дърт и отегчен се връщам при теб, студени мой татко, мой изстинал луд татко…
1.
ДНЕС МОЖЕШ да стигнеш с кола от Форт Смит до Блу Ай в окръг Полк1 за около час по магистралата „Хари Етъридж Мемориъл“. Тя е блестящ пример за американско шосе, едно от най-добрите в страната, дори ако нямаше очакваното въздействие да превърне окръг Каунти в Брансън2 на Западен Арканзас и въпреки че неколцина местни циници я наричат „свинска пътека“, а не магистрала. Около изходите й са струпани ресторанти за бързо хранене и бензиностанции. От пътя се виждат табелите на националните мотелски вериги „Дейс Ин“, „Холидей Ин“, „Рамада Ин“, които винаги са само наполовина пълни, защото възходът на окръг Полк така и не се случи напълно. Околността, особено щом наближиш Блу Ай, административния център на Полк, става поразителна заради планинската верига Уашита — единствената в Америка, вървяща от изток на запад. Едно развълнувано море от покрита с борове земя и скали.
Магистралата беше завършена през 1995 със спонсорството на сина на Шефа Хари, Холис Етъридж, който по това време бе член на Сената на Съединените щати, а по-късно и кандидат за президент. На сина хрумна идеята да отдаде почит на баща си, един наистина велик човек, роден в бедния мръсен окръг Полк и намерил късмета си първо в разгорещената градска политика във Форт Смит, а после в истинските коридори на властта във Вашингтон. Там той стана петнадесет пъти конгресмен и председател на комисията за финансиране на отбраната. Беше много подходящо окръг Полк и Форт Смит по свой начин да отдадат почит на един човек, който им донесе толкова слава и подкрепа.
През 1955 не съществуваше никаква магистрала, нито пък някой можеше да си я представи. От Блу Ай до големия град се стигаше както по времето на Хари, когато се беше преместил там веднага след световната война. Което ще рече по виещото се бавно шосе 71. По-скапано от него човек не можеше да си представи: две износени асфалтирани платна, лъкатушещи из планината и между земеделските земи. На всеки десетина мили имаше отклонения за малки градчета като Хънтингтън, Менсфийлд, Нийдмор, Боулс и дори към най-бедното и най-патетичното — Уай сити. Това беше просто отруденият пейзаж на един от най-окаяните американски щати. Хълмовете бяха прекалено скъпернически, за да бъдат обработвани, а в долините отчаяни мъже едва свързваха двата края с бедняшко земеделие и само от време на време се виждаше култивирана земя, но по-често безрадостните колиби на изполичари.
През същата година в една гореща юлска съботна утрин на границата между окръзите Полк и Скот по шосе 71 на около дванадесет мили северно от Блу Ай черно-бял „Форд“ на щатската полиция спря встрани от пътя и от него слезе един висок полицай. Той свали стетсъна3 си и с ръкав избърса потта от челото. На рамото си носеше три жълти нашивки на сержант, сивата му коса беше подстригана късо по военному. Погледът му беше хладен, а лицето безизразно като на всеки подофицер от армията или полицията през последните четири хиляди години. По обветреното му лице, което толкова дълги години се беше пекло на слънцето, че приличаше на къс древна кожа, мърдаше цяла фаланга от бръчки. Мъжът гледаше през присвити до цепки очи, а погледът му беше умен. Тези очи нищо не пропускаха и нищо не изразяваха. Гласът му бе дълбок и дрезгав и звучеше така, сякаш някой режеше тристагодишен бор с трион отпреди също толкова години. Казваше се Ърл Суагър и беше на четиридесет и пет.
Ърл се огледа наоколо. Тук пътят се врязваше в склона, така че от едната страна имаше висок рид, а от другата земята се спускаше надолу. Нямаше много за гледане с изключение на един глупав билборд за бензин на „Тексако“ и гъстата гора по южния склон, през която беше трудно да се мине, защото представляваше бъркотия от борове с къси иглички, черен дъб и орехи с подножие от бодливи храсталаци и арканзаска юка. Във въздуха сякаш висеше прах. Нямаше и полъх от вятър и никакво усещане за планинска свежест. Ако човек погледнеше назад към Блу Ай, зрителното му поле се задънваше от гърбицата на планината Форш, която приличаше на огромна зелена стена. На пътя един броненосец беше размазан от дърварски камион на кръв, месо и броня. В неподвижната жега си тананикаха цикади и звучаха като пиян квартет драмбои. От седмици не беше валяло: време само за горски пожари. Това припомни на Ърл други горещи места, където е бил: Тарава, Сайпан и Иводжима4.
2
Брансън, град в Югозападен Мисури, известен като туристически център, посещаван от няколко милиона туристи годишно. В града има над 30 музикални театри и там се провеждат пищни кънтри концерти. — Б.пр.
3
Търговска марка за различни модели шапки по името на Джон Стетсън. В случая става дума за каубойска шапка. — Б.пр.
4
Острови в Тихия океан, където по време на Втората световна война са се водили жестоки сражения между американците и японците. — Б.пр.