— Нно Иди те обича. — Както много други, Бъб беше наполовина влюбен в младата жена на Джими.
— За Иди ще има достатъчно. Ще видиш колко много ще има за това момиче. Ще вземем и нея. Ще дойде с нас в Калифорния! Намерих приятели, които ме чакат там. О, ще си прекараме страхотно ти, аз и Иди в Лос Анджелис. Ще станем звезди!
Той беше толкова разпален, че Бъб затвори очи и за секунда я видя: неговата представа за филмовите звезди включваше басейни, модни дрехи, малки мустачки, лъскави коли и всичко това под калифорнийското слънце. Точно до този миг това изглеждаше напълно невъзможно дори насън.
— Кълна ти се, никой няма да пострада. Ти просто ще ми пазиш гърба в тая канцелария. Ще им покажеш пищова и аз ще им покажа своя. Никой няма да се бие с нас за някакви шибани пари, които принадлежат на бакалската компания. После излизаме. Отбиваме се, взимаме Иди и изчезваме. Никой няма да пострада. Хайде, Бъб, имам нужда от теб. Време е да тръгваме.
Джими слезе от колата и напъха автоматичния пистолет под колана на сивокафявите си дочени панталони. Решително сложи слънчевите очила на красивото си лице, а после бръкна в джоба си и измъкна пакет „Лъки Страйк“. С рязко движение на китката накара една цигара да се покаже, измъкна я от пакета с устни и я запали с една „Зипо“, която по магически начин се бе появила в ръката му. Той се обърна и махна на горкия Бъб, който само гледаше, мислейки си, без да заеква, наум, че всичко вече е кино.
Джими води. Джими крачи уверено, в стъпката му има бибоп, на лицето усмивка. Бъб е зад него. Бъб е уплашен и объркан. Той също е пъхнал пищов в панталоните си, който е тежък и ужасен, дулото е дълго и се забива в бедрото му, затова ходи като с дървен крак подобно на сакат, подскачащ тромаво, за да не изостане.
Не трябваше ли да носим маски?
Представи си, че ни разпознаят?
Мама тооолкова ще се ядоса.
Защо върша това?
Защо се случва?
Джими… Джими… Помогни ми!
Джими просто продължава наперено напред, а сияещото му лице е озарено от удоволствие. Както бърза, вежливо махва на една жена, която се мъчи да натовари колата си, бързо се навежда и вдига последната й торба, така че да може да я прибере.
— Благодаря — казва тя.
— Няма защо — пропява той толкова очарователен, че тя изобщо не забелязва пистолета, пъхнат в панталоните му. Това изяжда секунда или малко повече и затова Бъб го настига и двамата влизат заедно. Магазинът е странно тъмен и огромен. Напомня на Бъб църква. На шест щанда шест жени в синьо подрънкват на каси, слагайки една по една стоките на лентата, докато набират покупките на апаратите. Това е най-големият супер, който Бъб някога е виждал! Остава с впечатление за огромни пространства, проход след проход, купища стоки и храни. Това е една Америка, която никога не е виждал. Нещо в порядъка на това място, огромните му размери и грижливото планиране, с което е изградено, го изплашват. Има усещането сякаш се готви да оскверни храм. Тъничък гласец започва да хленчи. Коленете му треперят. Копнее за куража да изкрещи: Не! Не! Джими, не! Но отпред Джими е толкова уверен в себе си, че Бъб няма нито възможност, нито смелост да се изправи срещу него. Между другото вече се случва. Толкова бързо.
Джими е стигнал до нещо като канцелария зад последната каса. Една висока оградена клетка с врата в центъра на цялото това пространство. Покрай стените има тезгях и една приятна червенокоса жена стои там и говори с негърка. „Върджиния“, пише на блузата й, „помощник-управител“.
Тя поглежда Джими, реагира на неговия чар и външен вид както всички останали и една широка усмивка започва да грее, докато не разпознава, че онова, което вдига към лицето й, е пистолет, и то се стопява в страх. Джими блъсва цветнокожата дама на пода и мушва пистолета в лицето на Върджиния, викайки:
— Влизай в канцеларията и отваряй сейфа.
Дишайки тежко отровен въздух като риба, умираща на пристан, Върджиния натиска звънец и вратата, водеща към канцеларията, се отваря и един млад мъж се показва. Бъб не е сигурен какво се случва след това. Чува се пукот, но не може да определи откъде, който като че няма смисъл, никой не го е искал и младият мъж пада на колене, а после на пода. Мокър е. Нещо мокро излиза от него и се разлива по целия под. Бъб чува писъци, викове, скимтене. Той бавно вади револвера си и след секунда са в канцеларията, но Джими го блъсва обратно, крещейки: