— Ти прикривай отвън. — Така Бъб застава на пост и не вижда нито знае какво става в малката канцелария, освен че там настъпва ужасна суматоха.
Пукот!
Прозвучава отново и Бъб трепва страхливо. Той изобщо не обича този звук. Знае, че това е пистолетен изстрел, и се надява, че Джими стреля във въздуха или в пода, за да ги уплаши. Но от бездънния ужас на писъците той започва да разбира, че всъщност Джими застрелва хора. Защо ще прави това? Защо Джими да застреля когото и да било? Ако някога си виждал Джими да тича с футболна топка, да избягва онези, които се опитват да му отнемат кълбото, да финтира, да се откъсва в празното и да хуква с големи грациозни крачки, съпроводен от рева на тълпата, никога не би си помислил, че такова момче може да стреля по хора.
Бъб започва да плаче. Това изобщо не му харесва. Плаши го до смърт. Трябваше да е в автобуса с Джими на път за Блу Ай. Джими ще живее с Иди и ще работи в дъскорезницата на Майк Лоугън в Нънвил. Така каза мистър Ърл! Мистър Ърл каза, че ще стане! Защо не стана? Защо не беше в автобуса?
Някой се приближава към Бъб, един голям негър, и го притиска към щанда, държейки го за ръцете. Удря го силно в устата и очертанията на света се размиват. Защо? Защо той удари Бъб? Бъб се хвърля напред с рамото, и мъжът се плъзва надолу. Бъб насочва револвера към него.
— Защо? — пита той.
Джими е до него.
— Направи го — нарежда той — Направи го!
Не мога — мисли си Бъб. Не ме карай.
Но негърът се надига от пода и тръгва към него и револверът гръмва. Не искаше това да става. Нямаше такова намерение! Идеята не беше негова! Не е виновен! Вината е в негъра!
— Ухааа, момче на място — изкрещява Джими, изпълнен с възхищение. — Хайде, давай да се махаме.
Влачейки една голяма торба, Джими го повежда навън. Спира се веднъж, обръща се и изревава:
— Бягайте всички! — И стреля пет пъти над главите на хората, клекнали зад касите. Те падат назад едни върху други, за да побягнат с писъци.
Изведнъж става светло. Те са вън на опустелия булевард „Мидланд“, обаче на Бъб му се струва, че хора се крият зад паркираните коли и във входовете на магазини. Съвсем неочаквано това някак си му харесва. Вълнуващо е. Чувства се важен.
— Хайде, Бъб, давай да изчезваме оттук!
Джими го дърпа да пресекат, когато една черно-бяла полицейска кола с виеща сирена се появява от долния край на улицата и кара право към тях толкова бързо, че за секунда от мъничка става голяма.
Бъб е толкова изплашен. Ще ги удари. Но много спокойно Джими внимателно се прицелва и започва да стреля. Пукпукпукпукпукпук!
Той стреля бързо и Бъб гледа как куршумите му удрят и разбиват предното стъкло на полицейската кола, която изведнъж поднася наляво и се удря в паркиран автомобил. Шумът е страшен! Навсякъде се разхвърчава строшено стъкло.
— Право в десетката! — изкрещява Джими подигравателно. — Хайде, Бъб, да се махаме оттук. Започна да става горещо!
Те се понесоха по улицата, след това пресякоха един пасаж, свърнаха наляво в квартала на цветнокожите и гледаха как неграта побягват. Зад тях се надига вой на сирени.
— Убих човек — каза Бъб.
— Никого не си убивал — отговаря Джими. — Кълна се в Бога. Осигури на стареца тръпката на живота му. С години ще разказва на внуците си за това.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен, мамка му. Не съм заредил пищовите с истински патрони. Тия хора легнаха на земята, защото си мислеха, че са простреляни. Страхотна смешка. След час ще се пукат от смях. А сега съм гладен. Какво ще кажеш за хамбургери?
Бъб само преглътна. Не беше сигурен дали вярва на Джими. Спомняше си нещо да потича от момчето, което падна в канцеларията. Не беше видял същото по чернокожия, когото простреля, но беше толкова шумно и всичко в главата му бе объркано. Знаеше, че полицейската кола катастрофира и че предното й стъкло се пръсна.
— Стигнахме — каза Джими. — Имаш ли някакви пари? Останал съм без петак.
Той отби и паркира пред огромна сграда от хром и стъкло, в която имаше нещо бъкроджърско6, а пред нея вече бяха паркирани много коли под най-различни ъгли спрямо централната постройка.
Бъб прочете табелата, оформяйки всяка сричка: „Тейсти Фрийз“.
— Чух, че тук имат най-хубавите хамбургери в света. Да видим какво предлагат.
— Ъ, Джими, ъъъ…
— Изплюй камъчето, момче.
— … ммислиш ли, че това е добра идея? Имам предвид, че полицаите ще търсят тази кола?
— Никога няма да си помислят, че сега ще спрем за бъргъри. Нали така?
И наистина няколко черно-бели коли профучаха с виещи сирени и святкащи буркани.