Бъб изслуша новината за убийствата безмълвно.
„Полицията твърди, че наскоро освободеният автокрадец Джими М. Пай от Блу Ай и неговият братовчед Бъфорд (Бъб) Пай, също от Блу Ай, са отговорни за избухналото насилие на мирния булевард «Мидланд». Според тях двамината убийци ще се опитат да се върнат у дома в пустошта на окръг Полк. Ето какво казва полковник Тимъти К. Евърс“… — и в този миг един мек, по-дълбок глас се чу от радиото: „Доколкото познавам лошите си момчета, ще тръгнат обратно към земята, която познават. Ще попаднат на нашите блокади и ние ще се погрижим за тях, както им се полага.“
— Тоя дъртак май е ядосан — отбеляза Джими. — Звучи сякаш сме го вдигнали от леглото. Исусе.
— Дж-Дж-Джими?
— Да, братовчеде?
— Той каза, че сме убили тия хора.
— Е, може да е имало истински патрони в моя пистолет. Но в твоя нямаше. Ти нямаш нищо общо, Бъб, само се повози с мен. Твоят братовчед Джими няма да те набърка в лайната, кълна се. Това изобщо не би било хладнокръвно. Сега само ще прескочим до Блу Ай, взимаме Иди и изчезваме. Мисля, че можем да се покрием при един мой чичо в Анадарок, Оклахома. Той ще…
Но Бъб плачеше.
— Бъб, какво те тормози, момче?
— Джими, искам при мама. Не искам да ходя в затвора. Не исках никого да убивам. О, Джими, защо се случи това? Не е честно. Никога нищо лошо не съм правил. Нищо. Просто искам…
— Хайде, хайде, Бъб, за нищо не се тревожи. Кълна ти се, всичко е пред теб: Калифорния, работа като любимец на звезда. Можеш да доведеш и майка си там и да й купиш малка хубава къща. Всичко е уредено. Кълна се, всичко ще се оправи.
Бъб започна да подсмърча. Болеше го сърцето. Захвърли револвера на пода. Просто искаше да накара всичко да изчезне.
— Погледни — каза Джими.
Бъб вдигна очи и видя една весела табела на фона на високо синьо небе, но тъй като беше обед, тя не светеше. На нея пишеше „Нансис Фламинго Лаундж“ и Бъб забеляза, че по протежение на цялата улица имаше и други места, наречени „клубове“. Но не всички табели светеха и имаха заспалия вид на нощни свърталища. Джими зави към малка алея за коли, после излезе на един разположен отзад паркинг, над който се извисяваше голям празен гараж.
Тук цареше дълбока тишина.
— Хей — подвикна Джими, — познай какво? Пристигнахме. Справихме се. Ще бъдем добре.
Бъб гледаше как големите врати на гаража се дръпнаха назад и Джими лекичко подкара колата напред. Мрак и тишина ги погълнаха, накъсвани само от далечна шумна музика от някое малко евтино радио.
— Хладнокръвно — каза Джими.
3.
КОГАТО СТИГНА ТАМ, си помисли, че всичко ще се изясни, но вместо това, както можеше да се очаква, нещата се объркаха още повече. Взе си стая в евтин хотел близо до мексиканския квартал на града и прекара сутринта, измъчвайки се да измисли каква да бъде следващата му стъпка. Ето до какво стигна: няма следваща стъпка.
Най-накрая реши да излезе на разходка с тайната надежда, че ще има късмет, че нещата просто ще се наредят, както обикновено ставаше. Но, разбира се, едно знаеше съвсем точно и то беше, че нещата невинаги се нареждат.
По тази причина беше тук: именно защото нещата невинаги се нареждат, избухват насилие и лудост, умират хора, животи биват разрушавани.
Тук беше много по-горещо и светло. В края на краищата това е пустинята, но някак си имаше различна представа за нея. Онова, което видя, бе гръбнак от морави планини, всъщност хълмове, закриващи хоризонта в едната посока. Всичко останало приличаше просто на плитки бразди, обрасли с бодлива ниска растителност, а в пустинята самотен кактус се издигаше от земята подобен на усукано дърво на смъртта7. Зеленият цвят почти изцяло отсъстваше от този свят, завладян от кафявото, охрата и оловносивото.
Градът беше страшно затънтен. Разположен бе около една-единствена главна улица. На единия й край имаше ресторанти за бързо хранене, паркинги за каравани, а малко по-нататък жилища в „предградията“ под вносни палми. Останалото бяха мърляви малки магазинчета, много от които със затворени капаци, магазини за алкохол, бакалия, химическо чистене, две магазинчета за каубойски и индиански сувенири за самотния изгубил се турист. Малък град, който беше прекалено далеч от междущатската магистрала. По случайност щатът беше Аризона, а градът също по случайност се наричаше Аджо.