Боб го гледаше заплашително.
— Тичаше нагоре-надолу по пътя и из гората. Това си беше чисто негърска работа в тая жега. И през цялото време ми се зъбеше, както вече казах. А когато намери проклетото момиче, го чух да казва на проклетия Лем да поиска цялото си лъскаво оборудване. Екипи и подобни глупости от Литъл Рок. Сякаш беше много важно или кой знае какво. По дяволите, беше само едно негро с разпран задник.
Боб приемаше всичко това спокойно, а лицето му беше изопнато и отсъстващо.
— Откъде е знаел къде да търси? Какво го заведе на това място? Спомняш ли си?
Чертите на Джед се присвиха от усилието да се съсредоточи. И като че така по-лесно щеше да призове спомена, той събра достатъчно тютюнев сок и го изстреля към кутията, но този път пропусна, и то с много. Ръс забеляза, че плюнките стигаха все по-близо и по-близо до него.
— Имаше нещо за някаква дама, която се обадила да каже, че видяла черно момче да се държи „странно“ четири дни по-рано край билборда на „Тексако“. Проклетият ти баща винаги си вреше носа в чуждите работи. Когато чу, че момичето е изчезнало, събра две и две и така попадна на онова място.
Боб кимна. Съответстваше: черното момче според местната информация трябва да е бил Реджи Фулър.
Но не е бил той, защото е карал хората по къщите им след тайната среща. Но ако друго черно момче е убило момичето, някой е провел трудоемка операция, за да накисне Реджи. Защо? Защо? Какво е могло да се спечели от това?
— Каза ли нещо за други разследвания или въпроси? — попита Ръс. — Беше ли погълнат от нещо друго?
— Беше уморен — каза Джед. — Това е, уморен. Винаги изглеждаше уморен.
— От какво? — обърна се Ръс към Боб.
— Не работеше редовна смяна — отговори той, връщайки се в спомените си. — Понякога караше петнадесет-шестнадесет часа без почивка, а понякога два или три дни. Работеше сутрин и следобед, понякога си идваше вкъщи за по няколко часа на обяд. От време на време дремваше. После отново се връщаше обратно на пътя, следеше разговорите на щатската полиция, внимаваше за нарушители на правилника, отговаряше на повиквания. Такива неща. Работеше направо като вол.
Боб свърши, оставяйки казаното да увисне в мълчанието на изпълнения с тъга въздух.
— Суагър, това ли е? — попита Джед.
Боб просто го гледаше.
— Това ли е всичко? Ха! Това не струва двайсет долара! Ти вече нямаш въпроси, а аз сега загрях като фойерверк.
Той се изсмя, сякаш беше спечелил голяма победа.
— Вие, момчета, стояхте тук толкова дълго, че вън вече се стъмни! Ха! И какво научихте? Нито едно шибано нещо! Ха! Парите ми у теб ли са, Суагър?
Боб хвърли двадесетачката на масата.
— Позабавлявай се, Поузи.
Вече беше съвсем тъмно и Ръс се чувстваше едновременно свободен и изтощен, когато най-сетне пое дълбоко въздух, незамърсен с миризмата на мазнина от бекон и застояла пот.
— Не научихме много — призна той, когато излязоха на верандата.
— Нали ти казах. Ти се опитваш да направиш връзка между горката Шайрил и онова, което се случи на баща ми. Продължаваш, но то не съвпада по време, нито има логика.
— Ами… — започна Ръс, но после замълча. — Помисли малко. Първо, съвпадението. Логично ли е да има два сложни заговора в разстояние само на няколко дни помежду им в глуха провинция като Западен Арканзас? Искам да кажа, че подобни неща рядко се случват в истинския живот. Няма ли известен смисъл в това да предположим, че по някакъв начин са свързани, че всъщност случилото се е едно цяло!
Боб нищо не отговори.
— Помисли и за още нещо — продължи Ръс. — Въпреки че всеки от заговорите има различни цели, те имат общ механизъм или модел. И в двата случая има две нива. Първото, на вид непробиваемо, предлага ясно и просто престъпление в комплект с мотивите и очевидни следи. Джими и Бъб Пай обират супермаркет. Десет часа по-късно те се изправят лице в лице със сержант Суагър, който застрелва и двамата и той самият е убит. От ясно по-ясно. Шайрил Паркър е изнасилена и убита на дванадесет мили от Блу Ай. В ръката й се крие джобът с монограм на нейния убиец. В дома му е намерен остатъкът от ризата, изцапан с кръв. От ясно по-ясно. Но и в двата случая на нивото на най-мъчителните подробности разни аномалии ще ти избодат очите и ако минеш отвъд „ясно по-ясно“, ще видиш, че някой гениален конспиратор е подготвил и двата случая. Нощен инфрачервен прицел за татко ти, а в другия случай преместването на тялото от местопрестъплението. Не разбираш ли?