— Мамка му — отговори Ред.
— Или да взривиш кола-бомба — предложи Джеф. — Това също може да я бутне напред.
Но на Нийл му хрумна най-добрата идея.
— Заповядай й да падне — каза той. — Тя знае кой си.
— Точно така — отговори Ред. — Всички знаят.
Той присви очи, зае позата на заядлив булдог и изкомандва:
— Падни, топко! Мамка й, ако не падне.
Ред седеше около деветнадесетата дупка47 заедно с другарите си богати момчета и избра много скъп дванадесетгодишен бърбън „Джордж Дайкъл“ от Тенеси за тазвечершна отрова, усещайки, че направо ликува. Каза, че ще опрости хилядарката на горкия Джеф, ако той донесе таблата. Джеф се съгласи и Ред започна да пие струващия хилядарка „Дайкъл“. Не прибързваше с празненството. Просто се опитваше да освободи част от мозъка си от драмата, която със сигурност се разиграваше точно в момента на седемдесет мили южно оттук на гористо бойно поле.
Ако си позволеше да мисли за това, бе сигурен, че сърцето му ще се пръсне и щеше да падне вкочанен труп, а после трябваше да срежат обущата му за голф, за да ги свалят.
Щеше да свърши като смешка: абсолютният играч на голф, който умрял в яркочервено (любимия му цвят) поло и чифт лимоненозелени спортни панталони.
— Ред, добре ли си?
— Да. Кажете на това момиче да сипе по още едно.
— Ред, много си щедър с парите ми — отбеляза Джеф, но немного огорчено. — Мамка му, трябва да ти го призная. Винаги се измъкваш. Бях те притиснал в ъгъла, но ти пак се отскубна! — Но всичко това беше казано с нещо като уважение.
— Ей, Ред, имам въпрос към теб.
— Казвай, синко.
— Чу ли слуха за Холи Етъридж?
— Всеки от тях.
— Не, имам предвид онзи слух.
— Какво ще рече „онзи слух“?
— Целият град говори. Той ти е приятел и би трябвало да знаеш.
— Не ми е приятел. Доколкото знам, е ваш приятел.
— На мен не ми е приятел. Той следва в Харвард. Почти не се е връщал в старите ловни полета. По дяволите, та той учи в подготвително училище във Вашингтон. Мисля, в училище „Сейнт Олбънс“. Вече не е арканзасец. Това мога да ти кажа. Познавам го малко.
— Казват, че сключил сделка със стария мистър Ти Знаеш Кой, водача в изборите. Ще се откаже в началната фаза и ще работи на заден план… и това щяло да му донесе номинацията за вицепрезидент.
Роджър Дийкън се намеси с коментар:
— Ние бяхме неговите местни рекламни агенти в течение на осемнадесет години и повярвайте ми, ако Холи Етъридж беше измъкнал национална номинация, вече щяхме да го знаем. Праймтаймът се пазарува отрано. Иначе изтърваш момента.
— Родж, не мислиш правилно — каза Ред. — Това не ти е сенатска надпревара. Пазаруването ще го направи щабквартирата на партията от нейно име, а не от негово. Провери и се обзалагам, че партиите вече са вложили пари във времето, от което имат нужда, чрез някоя от големите агенции в Литъл Рок.
— Значи ще стане, а, Ред?
— Нийл, не съм чул нищичко за стария Холи. Той е прекалено зает да изчука всяка жива жена между Мейн и Южна Калифорния. Мисля, че вече е свършил с Илиноис и точно сега започва с Мисури.
— Не мисля, че се е отказал от националните си амбиции — каза Джеф. — Неговият баща му остави своя завет и за Холи едно поне е сигурно: винаги се е подчинявал на баща си. Мисля, че трябва да му звънна. Той сигурно ще почне да си търси добър шеф на предизборния щаб. Може да взема да се преместя във Вашингтон.
— Мамка му, екипът му е нареден — каза Ред. — Преди няколко седмици стрелях по панички със съдия Майърс, а той е момчето с вътрешна информация. Но нищо не спомена.
— Холи още може да ни изненада — подхвърли Нийл.
— Обаче изкарахме купища пари от тъпия път, който поиска да построи за баща си — подсети ги Ред.
— Правилно! — развикаха се богатите момчета, защото и те бяха направили пари, макар и не толкова от 90-те милиона долара, които федералното правителство беше наляло в Арканзас, за да се построи магистралата в памет на Шефа Хари Етъридж до окръг Полк.
Така продължиха до единадесет, когато Ред най-накрая разтури веселбата. Към края къркането взе да доскучава и той усети, че става мрачен и зъл. Вибраторът на неговия пейджър не се беше обадил.
Какво означаваше това? Какво става? Беше толкова истински съвършено.
Той прогони страховете си настрана, тръгна към колата и от голини за пръв път покорните му и дискретни телохранители го подразниха, въпреки че двамата бяха толкова желязно изпълнителни, че нямаше никакъв повод за раздразнение. Тази нощ просто му досадиха. Той им каза:
— Отивам до офиса, а не вкъщи.
— Да, сър — се чу отговор, неоцветен с човешки чувства.
47
Играта на голф има максимум 18 дупки. Деветнадесетата дупка на жаргона на голфа е почерпката в голф-клуба след края на играта. — Б.е.р.