Знаеше, че вече е време. Боб не можеше да чака повече. Трябваше да предприеме някакъв ход.
В оптическия прицел на фона на зеления цвят на инфрачервената светлина Прийс го виждаше зад дървото. Бърникаше нещо. Може би проверяваше пушката си. Нещо странно подрънкваше на метал. Какво беше това? Видя как изхвърли нещо иззад дървото, което падна с глух звук на земята.
Мамка му, това пък какво беше?
Започна да губи търпение.
Хайде, морски пехотинецо, помисли си той. Да го направим. Хайде да свършваме. Трябва да се направи.
Най-сетне Боб излезе в обсега на невидимото лъчение, което в прицела на Прийс беше зелено, обърна се с лице към него и сякаш направи крачка към скривалището му.
Пипнах те, помисли си Прийс.
Постави кръстчето точно в центъра на гръдния му кош и усети как спусъкът започва да се плъзга назад по собствена воля, преодолявайки само грам съпротива, докато натискаше вътрешния механизъм, натегнат и готов за освобождаване. Спусъкът беше петфунтов. Той упражняваше два фунта натиск върху него, след това станаха три, после…
Всичко изчезна.
Невидимото лъчение побеля от рязка светкавица. Какво, по дяволите, става?
Прийс премигна, неволно отдели окото си от оптическия прицел и погледна в жегата на едно огнено кълбо, което унищожи нощното му виждане, избухна в зрителните му нерви, изпълвайки очите и мозъка му с огнени колелета, ракети и фойерверки с невероятно диви цветове.
Боб излезе на откритото, държейки пушката в лявата си ръка, а 45-калибровия пистолет в дясната, скрита зад гърба. Задръж, каза си той, вдишвайки изпаренията. Едно.
Задръж, отново си каза той, докато изпаренията започнаха да се надигат около него.
Чувстваше се разпънат на кръст. Беше на кръста. Нямаше друг изход.
Стреля с пистолета.
Той ритна в ръката му. Пламъкът от дулото подпали облака изпарения зад гърба му, докато го пускаше на земята. Усети уууумммм, когато мракът избухна с огнено острие толкова яростно и ярко, че обезцвети цветовете на гората и празното пространство за краткия миг, докато ги осветяваше. Избухване на звезда, нова, супернова, вселената свършваща в огън.
Горещината го блъсна като вълна и той усети гърба си да се сбръчква и покрива с мехури, докато падаше напред.
От другата страна на сечището подобно на котешко око, върху което е паднал лъч на прожектор, две лещи уловиха блясъка от огненото кълбо и го отразиха обратно към него. Те представляваха подредени един върху друг кръгове: лещата на усилващия светлината оптически прицел и тази на инфрачервения прожектор. Но въпреки това бяха очите на един и същ звяр.
Боб стреля над мерника и мушката си, а не през тях, прицели се по усет, следвайки осветената траектория на първия си куршум. Трасиращият куршум проблесна бързо и малко ниско, вдигайки облак пръст. За наносекунда той поправи посоката, стреля отново, трасиращият префуча разстоянието светкавично бързо, целият проблясване и камшична песен полетя към очите и се заби между тях.
Стреляй за въздействие, помисли си той. Това го пише в книгите за антиснайперистки операции: открий, след това подави с превъзхождаща огнева мощ.
Той заби десет бързи изстрела в очите, трасиращите куршуми се извиваха над сечището и са забиваха в позицията от другата страна на просеката — дъжд от светлина. Той хвърляше стрели от светлина, светкавици от светлина, копия от светлина, докато издухваше остатъка от пълнителя си с контролирани откоси от по три изстрела в секунда, разхождайки куршумите из позицията, където сега изчезналите очи се бяха издали сами. Трасиращите куршуми се удряха и забиваха или лудешки отскачаха и отлитаха подобно на късове от експлодирала звезда.
Той се огледа и видя навсякъде около себе си да горят огньове.
Но беше свършил.
Исусе мили Христе!
Пек се дръпна назад, поразен от онова, което видя пред себе си.
Стълб от пламъци като от взрива на бомба се стрелна нагоре между дърветата.
После след няма и секунда някой започна да стреля с трасиращи куршуми. Те прелитаха празното пространство бързо, ниско и злокобно, забивайки се безжалостно в основата на някое дърво от другата му страна.
Имаше ужасното подозрение, че Джек Прийс беше получателят на тези фойерверки.
Нощното му виждане беше нарушено, но достатъчно от него се възстанови тъкмо навреме, за да види черна сянка да изскача от огнената кула, да пресича сечището и да се приближава към позиция в далечния край, а после да се навежда, за да провери едно тяло.
Това беше достатъчно.
Пек знаеше, че го превъзхожда.
Беше време да изчезва оттук.