Той изпълзя от укритието си, протегна се назад, за да провери пистолета си, и след това започна да напредва приведен и на зигзаг през гората. Дали да не провери отново трупа?
Не, реши да не го прави. Ако имаше и друг човек в гората, едно от нещата, което това момче би направило, е да заеме позиция там горе. Реши, че по тялото няма инкриминиращи доказателства, нищо, което да бъде свързано с него, щом се отърве от пушката. Тя беше важното.
Той се приближи откъм югоизток, пропълзя до един паднал ствол и огледа онова, което лежеше пред него. Не можеше да забележи следи от човешка дейност. Там имаше само едно вълнуващо се диво сечище сто на петдесетина ярда, обрасло с висока до коленете трева, изпъстрена тук-там с диви цветя. Косо от него на мястото, където беше взривил огненото кълбо, стърчеше овъглено и почерняло дърво. За щастие гората беше влажна и пламъците не се разпространиха. Голям късмет. За това не бе помислил в лудостта на мига миналата нощ.
По-добре е да си късметлия, отколкото добър, помисли си той.
Внимателно заобиколи периметъра на сечището, докато най-накрая не стигна на мястото на снощните действия. Няколко малки огъня още тлееха и той ги загаси с крака. Беше застанал по средата на огненото кълбо. Изглеждаше така, сякаш един черен кръг беше изрязан сред дърветата, но скоро щеше отново да се раззелени.
Той отиде до дървото, зад което се беше крил, и видя пушката, лежаща на няколко фута сред високата трева. Отиде бързо до нея и я вдигна. Започна да събира изхвърлените гилзи и сякаш забуксува на деветнадесет. Но после се сети, че бе усетил удар по лицето на гилза, изхвърлена право назад. Случва се, помисли си той, плъзна се назад и откри гилза № 20 много по-далеч от мястото, където другите бяха паднали. А до нея едничката от пистолета, с който беше запалил огъня. Мамка му, щеше да я забрави. Прибра всичките в джоба на джинсите. След това си спомни, че е стрелял още два пъти, за да привлече внимание. Мястото беше малко по-назад между дърветата. Той тръгна назад и в началото изпита леко затруднение, но след това видя отблясък на мед и вдигна една, а наблизо и другата.
Гилзи има и край колата, помисли си той. Три. Трябва и тези да прибера.
Той хвърли бърз поглед назад. От другата страна на просеката можеше да различи много малко от мястото, където лежеше Джек Прийс. Мина му през главата да зарови трупа, но нямаше лопата, а не искаше да се омаже целият с кръвта и ДНК на Прийс. А и така, и така някое горско животно щеше да го изрови. Ако Прийс бъде намерен, а това беше сигурно, някой можеше да се поупражнява в измислянето на теория за заговор как е попаднал там и какво е мислел да прави. А някой Джони вероятно щеше да напише друга проклета безполезна книга за това.
Беше готов.
Време беше да тръгва.
Той се изправи и тръгна и тогава чу нещо. Не беше сигурен какво е: провикване, зов, крясък, нещо природно или човешко? Върна се обратно, измъкна пистолета, а палецът му легна на предпазителя, тъй като сега Мини–14 беше безполезна.
Какво по…?
Той зачака и тогава се чу отново. Да, това беше човешки вик, неясен и едва доловим. Идваше някъде отляво.
Очите му огледаха местността.
Долови леко движение от другата страна на сечището сред дърветата и наблюдаваше, докато гледката идваше на фокус. Беше тромавата фигура на човек, който крачеше непохватно. Видя, че това е Ръс, който залиташе напред, но го дърпаха назад, а после отново го блъсваха напред. Боб различи втория мъж, който вървеше зад него и го държеше. Естествено, това беше Пек.
— Боб Лий! Излез и се бий с мен. Проклет да си, снайперисте!
На секундата Дуейн Пек съзря бъдещето си, когато момчето се запрепъва към него. Ще хване момчето, а чрез него ще докопа снайпериста. По този начин ще спечели симпатията на Ред Бама и на неговата организация и ще се радва на живот, изпълнен с уважение, богатство, имоти и важност — все неща, за които копнееше.
А момчето толкова лесно му се напъха в ръцете, сополив балама, който се препъва из гората. Дуейн беше подчинявал немалко затворници. Тайната беше в натиска и подлостта. Едното постигна чрез изненада, а другото му беше присъщо по рождение или възпитание. С плененото, оковано в белезници и блъскано пред него момче сега трябваше да реши как да се оправи със Суагър. Но не се искаше много време, за да го измисли. Глокът имаше спусък с вграден предпазител, който се освобождаваше, когато обереш свободния ход. Ще допре дулото в главата на момчето и ще натисне докрай спусъка. Така ще бъде неуязвим за пушечен изстрел, защото той сигурно ще предизвика спазъм в пръста му и момчето също ще умре. Толкова знаеше за Суагър: момчето не му беше безразлично и нямаше да позволи то да умре.