На дългата маса беше подреден пребогат бюфет: яйца, приготвени по всевъзможни начини, кренвирши, палачинки, купчини пухкави овесени ядки, плодове, сладкиши.
— Божке! — каза Ник.
А до нея — Ник премигна, това беше най-щурото нещо, което баща му някога е правил. До нея стоеше напълно украсена висока дванадесет фута коледна елха, а под нея се виждаше камара подаръци.
— Всички ли са тук? — попита татко му, излизайки от кухнята. — Хайде, нека хапнем. След това ще отворим подаръците.
— Ей, ало? — каза Ейми. — Земята вика татко: сега сме август. Мислех, че Коледа е през декември.
— О, ще празнуваме и тогава — обясни Ред. — Но си помислих, защо да не празнуваме и днес?
— Ред — попита Бет, — кога започна да планираш това?
— Ако щеш вярвай, преди по-малко от три часа. Звъннах на служителите на клуба да се размърдат. Обадих се в магазина на „Роджърс“, където през цялата година има коледни неща, и на Брад Нютън. — Брад Нютън беше собственик на бижутерийния магазин „Нютън“, най-скъпия във Фрот Смит. Той беше единственият представител на „Ролекс“ в града.
— Но аз…
— Скъпа, представа нямаш за силата на парите в брой. Хайде, идвайте всички, дайте да похапнем и да отворим подаръците си.
Семейството, всички деца, новата съпруга, старата, която се появи точно в този момент, всички телохранители се отдадоха на чудесното старомодно празненство и дъвкане с изключение на Ейми. Първокурсничката в „Смит“ стоеше встрани и не искаше да участва, защото считаше подобна показност на богатство за…
— Вулгарно — каза тя на глас.
— Вулгарен съм — каза баща й, кикотейки се. — Признавам го. Дори съм нетактичен. А какво ще кажеш за недодялан, надменен, самоизтъкващ се, самодоволен, себичен и дебелашки? Но, скъпа, трябва да признаеш: вулгарността пълни масата с храна. И то изобилна.
— Тате — изпръхтя Ейми, — толкова си груб.
После настъпи време за подаръците.
— Всеки от вас — обяви Ред, който пое ръководството на събраните, — всеки от вас трябва да има „Ролекс“. Животът е много по-хубав с „Ролекс“, отколкото без него. Така че мотото на днешното коледно тържество през август е: „«Ролекс» за всеки.“ Дори и за онези, които вече имат ролекси. Сега ще имате по два.
Той тръгна сред децата и жените си с цял товар кутии с подаръци.
— Да видим — каза той. — Мисля, че този е за Тими. О, а тук какво имаме? И един за Джейсън. А този… мисля, че… е… за… Джейк.
И най-накрая стигна до Никълъс.
— Е, Ник, това не е ли по-хубаво от биологията?
— Да, сър, със сигурност е — отговори Ник, вдигайки поглед към лудия, който беше негов баща.
— Давай — каза той, — отвори го.
Ник отвори пакетчето. Да, беше един „Ойстър Мастър Събмаринър“ с датник и червено-син жлеб за стъклото.
— Ще го носиш на практиките по биология сред природата и никога няма да се изгубиш.
— Благодаря ти, тате.
— Аз просто искам всички да са щастливи. Даде на всяка от жените, класираната на трето място в конкурса за мис и класиралата се на второ място, по една диамантена огърлица. Те заохкаха и заахкаха от радост.
— Ред, не зная от какво си се измъкнал току-що — каза Сузи, първата му жена, — но битката трябва да е била страхотна.
— Скъпа, дори наполовина не можеш да си представиш — отвърна той.
След това се обърна към Ейми:
— Зная, че вече имаш, но този е различен.
— О, боже — каза момичето.
— Хайде, отвори го.
Тя отвори пакетчето. Наистина беше различен. От масивно злато.
— Това ще мине ли за вулгарност? — попита Ред. — Трябва да ти кажа, че нямаха по-вулгарен от него!
— Какво да правя с него? Не мога да го нося.
— Разбира се, че можеш, скъпа. Ти си Бама. Ти си най-голямата дъщеря на Ред Бама и можеш да носиш всичко, което пожелаеш. Или след като е твой, върни го на Брад Нютън и раздай дванадесетте хиляди на бездомните.
— Е — каза тя, гледайки го, — красив е. — Реши, че ще си помисли.
Докато се отдалечаваше от Ейми, за да се присъедини към жените си, Ред погледна през рамо: брей, брей, брей, ами че току-що усмивка озари лицето на непреклонната мис Ейми.
Някой докосна рамото му.
— Мистър Бама?
— Да, Ралф, какво има?
— Търсят ви по телефона.
— Ралф, сега съм със семейството си. Разговорът може да почака.
— Мистър Бама, от Вашингтон е. Казаха, че е спешно.
44.
— НЕ МИСЛЯ, че в момента някой ни преследва — каза Боб. — Хайде да хапнем нещо за закуска.
Те паркираха пред „Денис“ на шосе 271, южно от Форт Смит, и влязоха. Вече беше около единадесет. Всички изхвърлени гилзи бяха събрани, Мини–14 бе изхвърлена в един отдалечен участък на черната река Арканзас, а те бяха на час път северно от Уашита. Телата все някога щяха да бъдат открити. Може би след няколко дни, а може след няколко месеца или пък години.