Отне известно време, но след минути или малко повече, от пуснатия на компютъра компактдиск с телефонни номера, момчето научи, че централата с 045 я няма в нито един списък с телефони в Съединените щати.
— Какво означава това? — попита Боб.
— Ами на тези дискове не са вписани всички номера. След либерализацията на пазара навсякъде се появиха частни централи, частни телефонни компании, частни информационни мрежи, които не се наблюдават много строго от Федералната комисия по комуникациите. Предполагам, че това е нечия частна телефонна линия, недостъпна за обществеността, а може би дори и за правителството. Това е частен номер. И отново ви казвам, просто звъннете.
— Е, засега няма да го правим. Приятел, много благодаря.
— Няма защо. Не беше никакъв проблем.
Те излязоха от търговския център.
— Твърде много се надявахме — каза Ръс. — Обаче той не би бил толкова немарлив да остави следа, която сочи право към него.
— Мамка му — промълви Боб. — Какво друго знаем за този тип?
— Ами… трябва да е богат, с власт и връзки. След като е успял да уреди помилването на Джед Поузи, да събере екип професионални убийци, да накара Джек Прийс да се заеме с тази работа, има голяма власт. Ами че той… има самолет!
Ръс не беше сигурен откъде му хрумна това. Просто изскочи от дълбокото му подсъзнание.
— Има самолет — повтори Боб. — Вероятно е някъде оттук. Ако е бил във въздуха по време на голямата престрелка, не е ли трябвало да попълни летателен план?
— Да, със сигурност.
— Това е обществено достъпен документ, нали?
— Ааа, така мисля.
— Е, тогава защо не идем на летището, за да видим има ли начин да влезем в архива на Федералната въздухоплавателна администрация за този ден. Може би в летателния план трябва да се посочи телефон. Може би е този или някой близък до него?
— Мамка му — каза Ръс.
— Ругай себе си. Той има самолет, а ти си проклет гений.
На летището Ръс се зае с работата. Той влезе в регионалната служба на ФВА, извади журналистическата си карта от „Дейли Оклахоман“ и обясни, че пише голям материал за гражданското въздухоплаване, особено за проблемите между собствениците на частни самолети и авиолиниите заради претъпканите летателни коридори. Той прекара час, водейки си бележки, докато един говорещ монотонно чиновник му обясняваше позицията на правителството, повтаряйки всичко по два-три пъти, в случай че е пропуснал нещо. Най-накрая Ръс каза на мъжа, че единственият начин да се напише подобна статия е да вкара един ден от американското въздушно пространство в контекста (защо не се беше сетил за това по-рано?). За целта би било хубаво да се посочи кой е бил във въздуха в даден момент като моментална снимка на проблема. Той се престори, че измисля случайна дата, но това беше денят на голямата престрелка на „Талиблу“. Дали може да прегледа документацията от този ден и да се свърже с неколцина собственици на самолети, които са били във въздуха?
Отново минутите започнаха да се влачат, докато получи дебела купчина с летателни планове, измъкнати от папките, и започна да ги прелиства, но не попадна на нещо интересно. Докато не стигна до една „Чесна 425 Конкуест“, двумоторна машина, 13467, регистрирана на „Редлайн Тръкинг“, чийто пилот беше посочил за цел Оклахома сити през онзи ден. Излетял в 10,25 и кацнал в 17,20. Това беше много интересно, но онова, което наистина прикова вниманието на Ръс, беше телефонният номер, който пилотът беше посочил в плана: 045–1640. Само с три цифри по-различен от тайнствения номер, а и имаше странната 0 отпред.
Ръс осъзна, че „Редлайн Тръкинг“ е наела или притежава цяла банка телефонни номера с 1600 за различните си предприятия, изхождащи от частна централа с код 045, сред които трябва да е и 1643. Погледна да види името на пилота.
— Бама — повтори той на глас. — Рандъл Бама.
На следващия ден, доста отпочинали след осемнайсетчасов сън в един „Рамада Ин“ южно от Форт Смит, Ръс и Боб тръгнаха за общинската библиотека на Форт Смит, където прегледаха всичката архивирана информация за Рандъл (Ред) Бама от Форт Смит, за фирмите му „Бама Кънстракшън“, „Редлайн Тръкинг“, „Бама Груп Рийл Истейт Дивелъпмънт“, „Хардскрабъл Кънтри клъб“, Търговската камара (неин президент през 1991–1993 и 1987–1988), ротарианския клуб и оперната гилдия и така нататък, и така нататък.
Това обясняваше доста неща: как три автомобила с професионални стрелци, един заместник-шериф и снайперист от световна класа са били пратени да ги преследват. Но обясняваше ли всичко?