Върнаха се назад и на лавиците намериха също толкова справки за баща му, великия и прословут Рей Бама (1916–1975), краля на заложните къщи във Форт Смит, обитател на „Нансис Фламинго Лаундж“, известен като колега на големите мафиоти от Литъл Рок и Хот Спрингс и според слухове, поддържал връзки със Санто Трафиканте и Карлос Морчело от Ню Орлеан и Големия Джим Уестууд от Далас. Животът му беше прекъснат от тайнствена бомба в колата през 1975.
В късния следобед стигнаха края на проучванията си, но нямаха нищо освен предположения, които ги отведоха до следното заключение: по някакъв начин Ърл Лий Суагър е научил нещо за дъртия гангстер и затова е бил определен за елиминиране. Но нищо в последните седмици от живота но Ърл не се връзваше с това предположение. Той беше провинциален сержант от щатската полиция, наистина добър, но не е бил детектив, разследващ организираната престъпност, нито пък, доколкото можаха да разберат, член на някоя елитна част от детективи, на окръжно, щатско или федерално ниво, която е работила срещу Рей Бама, който тогава е бил в началото на процъфтяващата си кариера.
Освен това никъде нямаше данни, които да сочат някаква връзка със смъртта на Шайрил Паркър, открита на 23 юли 1955, през последния ден в живота на Ърл Лий Суагър, от самия него.
Докато се хранеха същата вечер, Боб каза:
— Мисля, че въпреки всичко трябва да тръгнем срещу него. Ще обясни какво иска пред дулото на оръжието.
— Исусе — каза Ръс, — този тип със сигурност е сериозно охраняван. Просто казано, той е гангстер, независимо, че е публична личност и колко демократично и филантропски е настроен. Не можеш просто да го доближиш и да насочиш пистолет срещу него.
Изглежда, това беше всичко.
— Добре — каза Боб, съгласявайки се. — Имаме още много работа. Трябва да намерим някой от щатската полиция през 1955 и да разберем какво може да е правил баща ми и откъде би могъл да разбере нещо за Рей Бама.
Ръс поклати глава.
— Мисля, че надценяваш професионално баща си. Ще ти се да е бил нещо като супердетектив, попаднал на голям случай, така че смъртта му да е от голямо значение. Но истината е, че твоят баща е бил същото както моя — селски полицай. Моят баща вероятно не е разследвал и две неща в живота си. Той не е детектив, освен ако не го придадат към специална група, а твоят баща определено не е бил член на такъв екип.
Боб преглътна това.
— Добре — горчиво каза той, — ти си експертът. Какво върши един щатски полицай? Това е най-прост въпрос. Предполагам, че никога не съм го задавал. Какво върши един щатски полицай? Може би ще ми кажеш? Може в това да се крие отговорът.
Ръс се замисли.
— Добре. Патрулира, явява се в съда, явява се при повикване, изяснява произшествия, докладва на началника си, ходи на тренировки, издава глоби.
Той спря и после се усмихна.
— Издава глоби — повтори Ръс. — Ако баща ми е вършил нещо през последните тридесет години, това не е било да преследва Ламар Пай и бандата му, а да глобява. Предполагам, че по време на службата си е написал десет хиляди глоби.
Казаното за момент увисна във въздуха. Боб изпита усещането за нещо пред очите си, нещо светло и тежко, нещо очевидно и напрегнато, нещо голямо.
Той погледна Ръс.
Ръс отвърна на погледа му.
— Нещо е изписано на лицето ти — отбеляза Ръс.
— А… — Боб се замисли. — Глоби — най-накрая каза той. — Глоби.
— Е, и? Аз…
Тогава и Ръс също се сети нещо.
— Във вещите на баща ми. Спомняш ли си? — каза Боб. — Последният кочан глоби, наполовина изписан. Прав си. До самия си край е издавал глоби.
Глоби, помисли си той, глоби.
45.
— ПУСКАЙ!
Входящи. Те излетяха от трапа, две едновременно, и се стрелнаха към него, сякаш се готвеха да го унищожат.
Но днес Ред беше наред. Дулото на кригхофа приличаше на черна размазана сянка, когато се вдигна и мина по най-ниската, той стреля и после продължи нататък съвсем инстинктивно малко надясно и стигна до най-високата точка, и отново дръпна спусъка. Двете панички зрелищно се пръснаха на фона на горската зеленина, превърнати в прах, направо унищожени от зарядите номер 7 1/2 „Ремингтън“.
— Ред, ти си истинска хала! — каза другарят му.
— Да, такъв съм — каза той зарадван.
Беше направил тридесет и осмата си точка подред. Нямаше пропуск. Усещаше скъпата пушка като красиво живо същество в ръцете си, жадно да убива. Търсеше паничките сякаш освободена от всички ограничения, като чистокръвно яростно куче, току-що пуснато от каишката, и ги сваляше безмилостно от небето, разбивайки ги на облачета оранжева прах.
— Чувствам се добре — обясни Ред. — Другата седмица ще заведа семействата в Хавай. Всички. И двете жени, всички деца, с изключение на проклетата Ейми, която не би пресекла дори улицата, ако ме бесят, телохранителите ми, изобщо всички. Дори майката на първата ми жена. Безполезният брат на класиралата се на второ място мамка му. Ще си изкараме страхотно.