— Доста си преживял — каза другарят му. — И искаш да си свеж за есента.
— Да, така е — отговори Ред.
Те вървяха през гората към следващата позиция. Беше хубав ден в Западен Арканзас и дърветата се издигаха величествено, зелени и гъсти, към чистото синьо небе и околните планини. Пътеката от време на време стигаше до открити места, откъдето човек можеше да види гърбиците на веригата Уашита, изтегната пред тях, или в другата посока равните поля на Оклахома, простиращи се на запад.
— Хубаво е да си жив — отбеляза Ред.
Напред неговият трапер изтича да заеме мястото зад автомата и Ред изостана, докато приятелят му застана на следващата позиция. Вдигаща се „птичка“ в далечината, труден изстрел, първо една, после още две едновременно. Когато той се приготви да стреля, Ред несъзнателно затвори пушката си, извади ключа за шоковете, смени своя подобрен цилиндър „Скийт I“ и зави друг шок за по-дългия изстрел.
Неговият приятел стреляше със скъпа „Пераци“ и беше отличен стрелец, но днес не можеше да стигне нивото на Ред. Той стреля, улучи единичната, но после само едната паничка от следващата двойка.
— Отпусни се — подвикна Ред.
— Проблемът е, че съм прекалено отпуснат — отговори той.
— Пускай — извика после към трапера на автомата и двете панички се издигнаха от линията на дърветата на фона на синьото небе. Той ги последва, улови ги и стреля, но само едната се пръсна.
— По дяволите! — изруга мъжът.
— Прекалено много неща ти се въртят из главата — каза Ред. — Трябва да се освободиш. Да изхвърлиш всичко. Трябва да се довериш на инстинктите си.
Приятелят му се засмя.
— Щом им се доверя, и започват неприятностите.
Ред застана на стрелковата позиция, малка дървена клетка, която гледаше надолу по дълга жълта клисура към група храсталаци между два златисти хълма. Той пъхна един „Ремингтън“ в долната цев и се приготви.
— Пускай! — изкомандва и паничката обяви излитането си с изфучаването на рамото на автомата и скоро се издигна толкова, че да може да я вижда. Подчертано небрежно Ред я проследи и я превърна в прах.
Чувстваше се толкова добре!
Той изхвърли гилзата, напъха още два патрона в патронниците, зае позиция. Даде си секунда да реши за последователността: вижда я, започва движението, вдига пушката, стреля, следва движението докрай.
Пое дъх, потърси признаци за паника или съмнение и не откри такива.
— Пускай — извика отново.
Фууу, издигна се „птичката“ и той изчака, докато не стигне до мъртвата си точка, онзи чуден миг, когато гравитацията и ускорението са в пълно равновесие, и я пръсна. Той свали леко дулото, за да улови изкачването на следващата паничка, и ето ти я и нея, повдигна го още и мина през нея, натисна спусъка и „птичката“ стана на прах.
Ох, помисли си Ред и го заля гореща вълна на доволство. Никога не беше стигал до 50. Имаше седем 49, дузина 48 и стотици 47 и 46, но никога 50. И никога не е бил толкова близо. А тези две едновременни бяха наистина последният труден изстрел. Трябваше да успее с този изстрел, а после беше лесно.
Той разчупи пушката, видя как малко облаче барутен дим се вдигна от патронниците, докато двете гилзи изскочиха, и вкара още два патрона.
Приготви се, но не искаше да се бави прекалено много, защото е твърде възможно от мислене да изгубиш хубавия ритъм. Харесваше му как се чувства: спокоен, готов, разпален, лек, бърз и в зоната.
— Пускай! — провикна се Ред.
Нищо не се случи.
Нямаше нито фууу, нито птички, нищо.
По дяволите. Мразеше това да се случва. Така човек губи концентрацията си. Отбеляза си наум да сдъвче трапера, когато серията завърши.
— Готов ли си? — викна той.
Никакъв отговор.
Прие мълчанието за потвърждение, отново зае позиция, прочисти съзнанието си и викна:
— Пускай!
И отново никакви панички.
— Майк — повика той трапера по име. — Какво, по дяволите, става?
Отново никакъв отговор.
Погледна назад към приятеля си и…
Вибраторът на пейджъра избръмча на хълбока му.
Мамка му! Това означаваше, че Пек му звъни. Това пък за какво? Помисли си да не му обръща внимание, а просто да довърши изстрелите си, но как можеш да не му обърнеш внимание?
Обади му се, свърши с него и след това си довърши стрелбата.
Той облегна пушката на дървената облицовка на позицията и излезе навън.