Другата част беше съпругата му. Една жена. Джули Фен. Дипломирана медицинска сестра. Някога тя бе фотография, носена между каската и кожения й амортизатор от неговия наблюдател — един от великолепните млади мъже, които се върнаха у дома от страната на злото в гумена торба и дървена кутия. Някакво късо съединение във вселената беше постановило Боб да срещне Джули много години по-късно. Когато я видя, той разбра: това е тя. Няма друга. И по същата причина тя бе разбрала това за него и сега бяха женени, имаха малко момиченце, кръстено Ники, което пишеше името си ИКИН4 на обратно и разбъркано на всичките си рисунки на коне. Възрастта също бе включена. Беше толкова хубаво, че има много от нещата, за които си бе мислил, че никога няма да получи, защото се бе оттеглил от човешката общност. Беше изпълнявал заповедите на страната си с пушка и бе отишъл и официално убил 87 вражески войници един по един от голямо разстояние. Разбира се, той знаеше, че е убил 341. Сега всичко това някак си бе забравено.
И последното нещо: черешката върху тортата — конете. Това беше най-хубавата работа на света. Имаше нещо в конете, което обичаше. Те не лъжеха и ако се държиш добре с тях, ти отговарят със същото. Никога не беше срещал някой, който да е амбициозен, ревнив или лицемерен. Те бяха честно глупави създания, силни и тъпи като волове, но с тази магическа съставка, която той толкова обичаше в животните, дори ако ги ловуваше. За миг от тревопасни се превръщаха в същинска танцуваща красота на четири копита. Да ги гледаш как тичат, особено под ръководството на някое малко момиченце като онова, което притежаваше Били, или онова, което беше негово и с времето щеше да порасне, за да отглежда коне сама. Да ги гледаш как тичат, играта на мускулите под кожата и прахът, който се вдига, разкъсван от силните им копита, боже мили, това беше вид щастие, което не можеш да откриеш нито в бутилката, нито в пушката, а той го беше търсил и на двете места.
Той тренираше Били. Това се наричаше „хвърляне напред“. Конят е вързан за кол и го караш да тича в кръг, вързан с двадесетфутово въже, подкарвайки го с камшик или както сега, ако си изградил връзка с него, само с гласа си.
— Хайде, Били — измърка Боб и мускулите на животното заиграха, докато конят обикаляше около него. Били винаги беше точно пред очите му, защото Боб се въртеше заедно с него. Започна да се вдига прах и да се лепи по потните хълбоци на сивия кон. После щеше да има нужда от едно хубаво тимарене, но в това нямаше нищо лошо, защото този следобед щяха да дойдат да приберат Били.
Двадесет минути. Когато Били беше започнал да оздравява, Боб започна да го кара да тича в кръг, за да изкара възпалението и слабостта от крайниците му, мускулите отново да станат твърди, гладки и ясно очертани и да го направи отново такъв, какъвто беше. В началото животното се беше запънало все още несигурно, защото язвата беше изяла част от зрението му и с болното око виждаше само 60 процента. Първо можеше да тича само седем или осем минути, преди да почне да се прави, че не може повече. Сега безпроблемно бягаше двадесет минути три пъти дневно и имаше такъв вид, сякаш може да започне веднага отначало.
— Добро момче — извика Боб и започва да прибира въжето, което беше закрепено за оглавника. Бавно придърпа коня към себе си и накрая го спря. Той откачи въжето, но остави оглавника, защото сега щеше да разхожда животното още двадесет минути, за да се охлади. Никога не прибираш коня разгорещен. После щеше да го измие. Мисис Хейстингс и Сузи ще го вземат в три и всичко се подрежда чудесно. Били ще се върне обратно към своя живот.
Човек трябва да върши нещо и това беше работата на Боб. Пенсията му от морската пехота все още идваше, жена му Джули продължаваше да работи по три дни в клиниката в резервата на навахо. Понякога, когато се наложеше, и повече. Това бе достатъчно всеки от тях да има онова, от което се нуждае.
— Тате?
Ники беше на четири. Едно русо и здраво малко същество. Хубаво е да ги отглеждаш в ранчо на двадесет мили от града, помисли си той. Да ги научиш да стават рано и идват с теб да хранят животните. Да формираш характера им отрано да работят здраво и да бъдат отговорни, както той беше научен. Това бе хубаво за тях. Бе отгледан от баща, загинал при странни обстоятелства. Нищо подобно нямаше да се случи на неговото дете.