— Трябва да се обадя — каза на приятеля си.
Набра номера на гласовата си поща, почака да се свърже, чу, че има едно ново съобщение, и след това го прие.
„Викни отново за панички“, гласеше то.
Чудесно, помисли си Ред, докато отново влизаше в стрелковата позиция и вдигна пушката си.
И чак тогава осъзна важността на случилото се.
Огромно усещане за несправедливост го обзе. Той вдигна пушката, стисна я здраво, но нищо не можа да види.
Сложи кригхофа на земята, хвърли поглед през рамо към безгрижния си другар и извади мобилния си телефон от калъфа на колана. Набра номера на Пек. Чу телефонът да звъни в ухото си… и на двадесет фута от него.
Грабна пушката, изскочи от позицията и хукна наляво, където видя телефона на Пек да виси на клона на дървото и да звъни.
— Пек не оцеля — каза някой.
Обърна се и видя кошмара си: снайперистът в пълна камуфлажна униформа, древен бог на отмъщението. Лицето дори не беше човешко, а това на воин, изгубено сред менящите се цветове на гората, косата стегната здраво под камуфлирана кърпа, очите тесни и черни. Просто беше излязъл от невидимостта в живота на Ред. Той вдигна един 45-калибров автоматичен пистолет и го насочи право в лицето му.
— Остави пушката, Бама, или ще те убия, а ти знаеш, че ще го направя.
Ред я остави.
— Охрана — изпищя той. — Охрана!
— Вързани са две позиции по-назад — каза мъжът. — Нямаха ден.
Ред се обърна.
— Суагър — промълви той, защото само това можа да измисли.
— Лично — отговори Боб, а след това се изви, за да насочи пистолета към приятеля на Ред.
— Това няма нищо общо с мен — каза мъжът. — Нищо не видях. Нямам нищо общо с това.
— Тогава оставете пушката, сър, за да не ви сваля аз.
Перацито падна на земята.
— Може би си мислиш, че съм се уплашил от теб, Суагър — каза Ред, чието лице се присвиваше от ярост, — но не съм. И ако днес е денят, в който трябва да си ида, майната ти, защото съм се погрижил за семейството си, а децата ми ме обичат. Така че да ти го начукам, Суагър, прави каквото ще правиш.
— Куражлия си, Ред, не може да ти се отрече — каза Суагър.
— Говори с него! — изпищя другарят му. — Преговаряй! Направи му предложение. Това няма защо да става.
— Ти да мълчиш — обърна се Боб към мъжа. — На сто ярда имам момче с една карабина калибър .308, която сочи право в гърдите ти. Млъквай и застани мирно, докато говоря с теб.
Мъжът млъкна, сякаш го бяха ударили. Представата за пушка, насочена в него, го охлади и той седна така, сякаш всяко мръдване дори на инч щеше да му спечели куршум.
— А сега, Ред — каза Боб, — искам да ми кажеш, защо твоят баща уби моя през 1955?
— Да ти го начукам, Суагър, на теб и коня, с който си дошъл. Имам съюзници. Има хора, които знаят, че съм те гонил, за да те убия. Ако ме гръмнеш, те ще те погнат и ще ти видят сметката.
— Е, може би е така. Но ти няма да се измъкнеш, Ред, и това ти го гарантирам. А сега ще ми отговориш ли, или трябва да ти прострелям капачката на коляното?
— Кой се бъзика и с кого? — яростно каза Ред. — Нямаш куража да ми гръмнеш капачката. Ти си войник, а не някакъв шибан мъчител.
— Говори с него! — изпищя ужасеният му приятел. — Кажи му каквото иска да знае. Предложи му сделка. В брой.
— Майната им на парите — каза Ред. — Той не е по парите в брой. — После погледна Суагър, а очите му горяха пълни с яростно отвращение.
Най-накрая рече:
— Добре. Ще го кажа само веднъж. След това край. После прави каквото искаш.
— Говори — подкани го Суагър.
— Баща ти искаше да купи малко земя. Оглеждаше парцели в поземлената служба на окръг Полк и научи, че нещо, наречено „Саутланд груп“, е изкупило повечето от земята в окръга. Защото беше любопитен, проведе разследване и откри нещо, което никой не трябваше да знае. „Саутланд“ беше фирма параван, притежавана от баща ми и човек на име Хари Етъридж, американски конгресмен. Бяха вкарали хиляди в сделката с идеята Етъридж да прокара панорамен път или магистрала, за да се отвори тази част на окръга за инвестиции. Земята щеше да струва милиони. Баща ти попадна на тази информация. Той бе единственият, който знаеше за тайната, могъща и много доходна връзка между Етъридж и Бама. Тя беше основата на властта и положението на баща ми. Твоят баща трябваше да бъде спрян. Затова конгресменът и баща ми съставиха план използваха връзки, които имаха в затвора, и наеха едно момче на име Джими Пай, на което му предстоеше да излезе. Казаха му, че ако го направи, ще го пратят в Холивуд. Той искаше да стане следващият Джими Дийн. Но ние се притеснявахме, че не е достатъчно добър, така че Хари Етъридж, който беше в Надзорния комитет на разузнаването, звънна на някаква мадама в ЦРУ и получи наблюдаващ офицер на име Френчи Шорт, който да изработи план за осигуровка. Помощният стрелец закова баща ти и никой не разбра. Край на историята. Съжалявам, но бизнесът си е бизнес.