— Не исках — каза той. — Започна да пищи. Трябваше да я накарам да спре. Изобщо не съм искал да я убивам.
Боб свали оръжието.
— Приятелят ми е журналист — каза той. — Ще идем във вестника и ще публикуваме това. Ще поискаме преразглеждане на случая. Стига толкова убийства.
Той пъхна пистолета обратно в кобура и се обърна с лице към Ред Бама, който сега държеше заредената „Кригхоф“.
През лещите на сто ярда разстояние Ръс видя как Ред Бама вдига пушката. Наблюдаваше как мъжът я вдига и лениво завърта дулата.
Направи нещо, каза си той.
Неволно пръстът му легна на спусъка. Но нямаше спусък, защото нямаше пушка.
Защо не ми даде пушка, кресна той мислено на Боб Лий Суагър, а очите му бяха залепени в ужас на окулярите на бинокъла. Можех да го направя!
— Ред, слава богу — каза Холис.
— Да — потвърди Ред, — слава богу. — И после стреля с двете цеви, един двоен изстрел, колкото бързо можа.
Сачмите номер 7 1/2 улучиха целта си. Не бяха имали време да се разпръснат, а летяха с ударната сила на пушка за слонове от деветнадесети век. Огромно съчетание от тежест, скорост и гъстота. Първият заряд буквално изтърбуши гръдния кош, сърцето, дробовете, гръбначния стълб. Вторият попадна малко над устата и разруши черепа, всички лицеви кости, чертите и косата. Тялото беше блъснато назад и се просна в храсталаците. Барутен дим се виеше във въздуха.
Ръс, който гледаше от сто ярда, се наведе напред и започна да драйфа.
— Хубав изстрел — каза Боб.
— Ще ми струва един милион долара — каза Ред, — за да оправя това. То е първото произшествие с фатален изход в историята на спортната стрелба. — Той поклати глава. — Щеше да стане вицепрезидент. Всичко беше уредено. А със същия успех можеше да стане и президент.
— Всеки си плаща. Беше негов ред — каза Боб.
— Да — каза Ред, — но знаеш ли защо го направих? За да си спестя процеса? Да си спестя унижението? Да икономисам адвокатските хонорари? За да отмъстя за онова бедно момиче, защото той наруши правилата и нарани дете? Може би. Но истинската причина е, че сега осъзнах, че е убил не само твоя баща. Убил е и моя. Баща ми трябва да е бил единственият жив човек извън фамилията Етъридж, който е знаел тайната. А когато Шефа Хари умря, синът му Холис започна да се тревожи за това. И после нà ти. Отплатихме ли се на бащите си за онова, което са направили за нас? Едва ли. Но ще ти кажа едно нещо, Суагър. Наистина се опитахме.
— Много си прав — потвърди Боб.
Но Ред имаше и една последна изненада за него.
— Зная, че се мислиш за много по-умен от мен, защото си разбрал това, а аз не. Признавам ти го, но и аз имам изненада за теб.
Боб го погледна.
— Когато се върнеш у дома, искам да кажеш много здраве на Джули и ИКИН4 от мое име.
Настъпи дълго мълчание.
— Семейството ми?
— Монетният автомат. Проследихме обаждането ти за нейна сметка. Жена ти и дъщеря ти ми бяха в ръцете, Суагър. Можех да ги използвам, за да те пипна. Ти направи грешка.
Боб разбра, че това можеше да се случи.
— Но аз не пипам семействата. Такава ми е политиката. Вече нямаш работа около мен и моя бизнес и аз нямам работа около теб и твоя. Ти разчисти твоите сметки, аз моите. Край, свършено е. Сега сме свободни хора. Нали така?
— На мен това ми прозвуча като сделка — отговори Боб.
46.
НА МЯСТОТО на произшествието се изсипаха легиони детективи от щатската полиция заедно със стотици видове медии и в течение на няколко дни малкото спортно стрелбище в Западен Арканзас беше най-известното място в Америка и се появяваше на първо място във всички новинарски емисии. Вестниците бяха пълни с трагедията на Етъридж. Прокуратурата на окръг Себастиан набързо назначи съдебни заседатели, които трябваше да решат дали да се започне процес.
В края на седмицата беше гласувано срещу съдебен иск и прокуратурата обяви своето съгласие с неизбежното заключение, че смъртта се дължи на нещастен случай. Просто нямаше доказателство за противното. Ред Бама държеше на историята си, двамата му телохранители, траперът и всички, които бяха станали свидетели на случилото се, потвърдиха неговия разказ. Той току-що бил заредил пушката си, когато звъннал мобилният му телефон. Обърнал се, за да излезе от стрелковата позиция и да го извади от калъфа на колана, забравяйки за миг, че държи заредената пушка, и чукнал приклада в дървената облицовка на позицията, а пушката някак си гръмнала. Следователите не можаха да възпроизведат инцидента с оръжието в балистичната лаборатория. Е, това е трагедията на огнестрелните оръжия: толкова изкусителни и привлекателни, толкова измамни и доставящи дяволско удоволствие, но когато с тях се допусне грешка, последствията надхвърлят самата нея многократно. Човекът с пушка в ръката се е объркал, обърнал се и буууум! Край на една обещаваща кариера.