В цялата страна се появиха уводни статии, в които се оплакваше кончината на Холис Етъридж, сенатор два мандата, уважаван законодател, обичан съпруг, син на най-могъщия политик, който някога е излязъл от Арканзас, но човек, който настоявал сам да се справя, без да се възползва от помощта на баща си. Той беше от американците, които са правели много, за да помогнат на другите. Лидерите на партията му пуснаха прокламации. Ласкателни посмъртни биографични очерци излязоха във всички големи списания и телевизионни предавания. В Арканзаския сенат беше внесен законопроект за преименуване на магистралата, сега носеща името само на бащата, на „Холис енд Хари Етъридж Мемориъл Паркуей“. Законопроектът беше приет само за една седмица, въпреки че в бюджета нямаше пари, за да се преправят всички знаци, така че това трябваше да изчака до следващата година.
Що се отнася до Ред Бама, след като съдебните заседатели отказаха да го обвинят, той се присъедини към семейството си в Хавай за остатъка от лятото. Прекараха чудесно и се върнаха през есента във форма, с тен и отпочинали. Децата му преуспяват, дори и горкият Никълъс. Ейми планира да учи право в Йейл и иска да започне работа като прокурор. Ред й каза, че може да го уреди, но въпреки това тя му се мръщи, нищо че от време на време носи златния „Ролекс“. Въпреки всичко той й е баща. Все още е женен за класиралата се на второ място в конкурса за мис, макар упорито да се носят слухове, че са го виждали в отдалечени клубове с една истинска Мис Арканзас от последните години.
Боб и Ръс напуснаха Арканзас още същия следобед. След като върнаха наетата кола и платиха солена сметка, за да вземат доста очукания зелен пикап от паркинга на летището, пътуваха през цялата нощ. Късно следобед стигнаха в Оклахома сити, където Ръс все още държеше апартамент в една стара къща.
Боб спря пред нея.
— Окей, приятелю, ти пристигна — каза той.
— Боже, не мога да повярвам, че всичко свърши.
— Край и свършено — отговори Боб. — Свършено, доколкото е възможно.
— Исусе.
— Ръс, ти си голяма работа. Напиши книгата. Знам, че ще бъде добра.
— Не можах да събера нито достатъчно факти, нито документи. Но излезе точно както си мислех. Пълна подкрепа на генетичната теория за човешкото поведение. Добри бащи — добри синове. Лоши бащи — лоши синове и така чак до началото. Направо като лабораторен експеримент.
— Напиши го като история.
Ръс се зачуди: история? После се сети, че Боб има предвид роман.
— Искаш да кажеш роман?
— Това е истината. Смени имената, мястото на действието, такива неща. Всички тъпаци го правят, така че не виждам причина защо да не опиташ и ти.
— Хъм — промърмори Ръс. — Това е добра идея. — Наистина идеята си я биваше.
— И нека ти дам още един последен съвет. Съгласен?
— Да.
— Сключи мир с баща си. Ще бъдеш много по-щастлив. Той също. Той е единственият баща, който имаш. Човек има само един баща. Бих дал всичко за пет минути с моя.
Ръс се изсмя презрително, после го обзе горчивина.
— Да бе — каза той. — Твоят баща беше герой. Беше велик човек, велик американец. Вече няма такива. А баща ми е просто мъж. Задник. Най-накрая отстъпи пред егоизма. Това е всичко.
Боб помълча малко и после каза:
— Знаеш ли, ти си много умно момче. Беше прав за толкова много неща. Беше прав за убийството на Паркър и колко е важно. Аз сбърках, и то много. Беше толкова умен, разбра толкова неща, бе бърз и смел. От теб ще излезе чудесен морски пехотинец.
— Аз…
— Но пропусна нещо, Ръс. Нещо голямо.
Ръс се обърна. Какво би могъл да пропусне? Каква ли изненада му готви?
— За какво говориш?
— Запитай се следното: Ако детето, което се превърна в Ламар Пай, е родено девет месеца след смъртта на Джими… кога младата жена на Джими е успяла да зачене?
Ръс се спря и започна да мисли.
— Той изобщо не е успял да стигне до Блу Ай — продължи Боб. — Баща ми го е спрял в онази царевична нива. Иди Пай повече не е видяла съпруга си жив от последния път, когато го посетила в затвора месец по-рано.
Ръс поклати глава. Какво…? Накъде го тласкаше?
— Мисля, че мис Кони може и да е разбрала. Ако е така, тя е единствената и не го е казала на никого.
— Не разбирам… — започна Ръс.