— О, напротив, разбираш — каза Боб.
Ръс го погледна.
— Татко ми е бил сам с Иди най-малко час. Той много я харесвал. Тя също го харесвала. По-късно, когато тръгна за Джими, ми каза за два вида зло. Лошото зло, когато решаваш да вършиш злини и си казваш майната му. И зло, дължащо се на грешка. Ти искаш да постъпиш правилно, но нещата се объркват. Ти се объркваш и преди да се усетиш, без да искаш, си оплескал всичко. Той е говорил за себе си.
— Да не искаш да кажеш…?
— Точно така, Ръс. Страшният Ламар Пай? Бил ми е брат.
47.
РЪС НЕ СПРЯ веднага да сънува Ламар Пай. Фактически две седмици след като се върна, имаше ужасен сън. В най-гадния досега, пълен с писъци, Ламар, пистолети, този път беше включена и Джини Винсънт, пушката на приятеля му Боб беше празна и не стреляше. Истински кошмар. Но докато седмиците си минаваха, разстоянието между кошмарите сякаш се увеличаваше и тогава един ден в края на септември беше толкова зает с работите си и сбогуването, че внезапно осъзна как е изкарал почти цял месец без сънища.
Така разбра, че е настъпило времето за последното нещо.
Беше малка къща, много по-малка, отколкото очакваше, и той провери два пъти, за да се увери, че не е сбъркал адреса. Но не беше. Денят бе хубав, мразовит от настъпващата есен, но много ясен и постоянният оклахомски вятър духаше между дърветата и ги караше да трепкат с изсъхналите си листа.
Ръс слезе от пикапа и тръгна към къщата, качи се на верандата и пристъпи към предната врата.
Чувствам се като идиот, помисли си той.
Но въпреки това почука и след малко вратата се отвори. Това все още беше Средният запад и хората отваряха вратите, без първо да проверят кой е. Пред него застана млада жена. Беше някъде в началото на тридесетте, много привлекателна, слаба, напръскана с червени лунички по бялата кожа и с късо подстригана червеникаворуса коса.
— Да? — попита тя.
— Вие сте Холи? — каза той.
— Да, съжалявам, кой сте…
— Аз съм Ръс.
Тя все още го гледаше с празен поглед и не разбираше какво значи това.
— Ръс Пюти — каза той. — Баща ми живее тук.
— Ръс? Ръс! О, господи, Ръс, не те познах. Минаха толкова години, а ти тогава беше тийнейджър. Влизай, влизай, той толкова ще се зарадва!
Тя го задърпа в къщата, която беше скромна, но чиста. Имаше много книги и оръжейни списания. Малки признаци на домашна интимност подразниха Ръс: телевизионен справочник, чифт маратонки „Найки“. Ако се съдеше по размера, бяха на баща му. Маса с чекова книжка на нея и купчина сметки. Някой беше писал чекове, за да плати дължимото. Рамка, зад която лежеше наградна грамота от Оклахомската щатска полиция. Но той оставя яда и болката настрана.
Това е положението, каза си.
От вътрешността на къщата се чуваха звуците на футболен мач.
— Бъд, Бъд, скъпи, познай кой е дошъл?
— По дяволите, Холи — се чу раздразненият глас на баща му от задната веранда, където очевидно беше сложен телевизорът, — сега е третата четвъртина. Кой по дя…
— Бъд, Ръс дойде.
— Ръс?
Баща му с трополене се показа на прага и застана там, приличащ повече от всякога на Джон Уейн. Косата му беше по-къса, но не по-малко сива и все още беше блед и мрачен, както по времето, когато преди няколко години се възстановяваше от раната си. Първата година на Ръс в университета. Вече не накуцваше и не изглеждаше объркан.
— О, Ръс, прекрасно е, че те виждам — каза той сияещ, а по лицето му се изписа радост.
— Здрасти, тате — рече Ръс малко овчедушно, защото се почувства отново на четиринадесет.
— Това го направи толкова щастлив — обади се Холи, която леко се разплака. — Скоро ми каза, о боже, ще ми се да видя Ръс отново.
— Холи, донеси една бира на момчето. Не, донеси на мъжа една бира. Боже, колко си пораснал. Станал си силен. Говорих с майка ти по телефона и тя ми каза, че се връщаш в университета.
— Вандербилт. Тенеси.
— Чувал съм, че е добър.
— Наистина. За мен ще бъде по-добре, защото не е толкова източен.
— Мислиш ли да останеш във вестникарския бизнес?
— Ами ще се опитам, сър. Ще специализирам английски и имам няколко проекта наум.
— А защо ходи в Арканзас?
— Няма да повярваш, но реших да напиша книга за живота на Ламар Пай — отговори той. — Затова отидох там, да видя откъде произхожда. Има доста интересен произход.
— Защо, Ръс? Защо? Той е насилник и боклук. Живя както умря. Наранявайки хората.
— Да, татко, знам, но поисках да разбера защо.
— Разбра ли?
— Да — отговори Ръс, — разбрах. Трябва да е свързано със семейството му. Както и да е… ти как си? Добре изглеждаш! Какво правиш?