Погледна буловата5 си. Беше подранил, както почти винаги. 9,45. Останалите имаха още петнадесет минути. Ърл нахлупи стетсъна си. Един „Колт Трупър“ калибър .357 почиваше под капака на кобура от дясната му страна. Той го повдигна, защото тежестта на големокалибрения револвер винаги смъкваше колана му надолу, продължавайки непрестанната битка да държи оръжието там, където му беше мястото. Тридесет блестящи високоскоростни патрона с меки върхове бяха пъхнати в халките на колана. Блестяха, защото за разлика от другите полицаи той ги вадеше всяка вечер от халките и ги забърсваше, за да ги предпази от корозиране във влагата, която коланът привличаше. Петнадесетте му години в морската пехота бяха научили Ърл на много неща, но най-важното от тях беше: винаги полагай грижи за екипировката си.
Беше меланхоличен ден, а само вчера обещаваше толкова щастие: 23 юли 1955. Джими Пай щеше да излезе след деветдесет дни в затвора във Форт Смит. Братовчедът на Джими Бъб щеше да го посрещне пред вратите на затвора и после да вземат автобуса за окръг Полк. Ърл щеше да ги вземе в 4,30 следобед и да заведе Джими в дъскорезницата на Майк Лоугън в Нънли, където Майк беше обещал на Джим работа. Това беше важно. На Джими му трябваше добър старт, ако искаше да успее, и Ърл беше обещал на жената на Джими Иди, че ще се погрижи този път Джими да се поправи. За пръв път Ърл беше арестувал неохотно Джими през 1950, когато той бе на шестнадесет, за обикновен взлом. Бе го прибрал отново през 1952 и два пъти през 1953. Всеки път Джими се измъкваше благодарение на чара си, защото това беше една от дарбите му. Той не само бе красив и един от най-добрите атлети в гимназията, виждани някога в окръг Полк, но притежаваше и сладък чар: караше хората да се грижат за него. Израсна без надзор: в края на краищата баща му беше убит на Иводжима и Ърл се бе заклел пред умиращия мъж, че ще се грижи за Джими, а обещанията, дадени на бойното поле, имаха огромна тежест, когато се върнеш в нормалния свят. Жената на Ърл Джун веднъж каза:
— Ърл, кълна се, че се грижиш за този див бял боклук повече, отколкото за собствения си син. — Ърл знаеше, че това не е вярно, но също така знаеше, че хората могат да виждат нещата по този начин. Когато човек погледнеше Джими, веднага разбираше, че той може да постигне всичко, за което бедният му баща си е мечтал: беше достатъчно умен за колежа и ако бе направляван както трябва, можеше да заживее прекрасен живот. Само преди четири месеца на двадесет и една се ожени за най-хубавото момиче в окръг Полк. Но у него сякаш имаше нещо объркано: щом получеше нещо, което никой друг не можеше (например Иди Уайт), той го захвърляше.
Така че днешният ден трябваше да бъде празник, ако се приеме, че деветдесет дълги дни в затвора оправят всеки: нов живот за Джими и Иди, всички обещания, дадени на бащата на Джими, щяха да бъдат изпълнени и бъдещето щеше да е пред всички тях.
Тогава Ърл видя да се появява кола. Черна патрулка започна да се приближава по шосе 71 откъм Блу Ай. Тя спря и заместник-шерифът от Блу Ай на име Лем Толивър, един огромен мъж, слезе от нея, а Ърл си спомни защо е тук.
— Здрасти, Ърл — извика заместникът. — Ние ли сме закъснели, или ти си подранил?
— Аз подраних. Между другото шибаните кучета още не са пристигнали. Надявам се проклетият старец да не забрави.
— Няма — провикна се мъжът, после се обърна и отвори задната врата на колата си.
— Хайде, момчета, излизайте. Пристигнахме.
Двама вече не млади мъже в дочени затворнически дрехи и със загорели от слънцето лица слязоха от джипа. Ърл ги познаваше: Лъм и Джед Поузи прекарваха повече време в панделата на Блу Ай, отколкото вън от нея. Винаги имаха дребни неприятности със закона: за всяко проклето нещо, което бихте могли да се сетите. Обикновено ставаше дума за контрабанда на уиски, което беше проблем на федералните, но също така джебчийство, автокражби, кражби от магазини — всяко нещо, което би могло да им докара залък в устата. Но Ърл по принцип ги смяташе за безобидни.
— Сигурен ли си, че искаш да си създаваш всички тези главоболия за една негърка? — попита Джед Поузи. — Какво значение има? Остави негрите да си се оправят.
— Млъкни, Джед — каза Ърл. — Лем, плесни го по главата, ако продължава да ти дрънка глупости. Тук е, за да работи, а не да говори.
— Ти просто си мек с негрите — продължи Джед. — Всички го знаят. Негрите навсякъде надигат глава. Разправят, че има негри комуняги от Севера, които идват тук, за да бунтуват нашите. Това е работа на евреите. Чифутите имат план да ни завладеят, разбираш ли, и да дадат нашите момичета на чернилките. Само гледай.