— Вие, момчета, ще останете тук, докато дойдат детективите. Поп, тия кучета разхладиха ли се?
— Доколкото могат да се разхладят при това време, мистър Ърл — отговори Поп.
— Добре. Оставаш на пост, разбра ли?
— Ще остана — каза Поп.
Ърл се качи на патрулката си, запали двигателя и пусна радиото. Ефирът беше препълнен, защото щатът се мобилизираше за преследването, което бе оглавено от щатската полиция и в него участваха всички 111 полицаи, които после щяха да поемат и отговорността за разследването на убийствата. Той послуша малко, не вярвайки на ушите си, сякаш недоверието му можеше да върне времето назад. Но случилото се не можеше да се промени.
— Ааа, централа, аз съм двадесет и девети, ааа, сега сме блокирали квадрат 226. Имам две коли, покриващи района между 226 и 271. Централа, разбра ли ме?
— Разбрано, двадесет и девети, накарахме Щатския гайдарски клуб да работи във вашия район, за да покрие страничните пътища. Той е на друга честота, но ако научим нещо, ще ви съобщим.
— Разбрано, централа, аз ще държа тук. Имам три коли, чакам още да дойдат.
— Уоли, полковникът казва, че трябва да пратиш един от екипите си към Левка. Получихме хубава помощ от военните в Чафий и мисля, че ще включат и няколко хеликоптера.
— Централа, изпратих кола към Левка.
— Добра работа и край, двадесет и девети.
Ърл разпозна двадесет и девети като Бил Коул, лейтенант от управлението в окръг Логън. Централата говореше с гласа на майор Дон Бентийн, заместник-началник. Полковник Ивърс сигурно дърпаше конците някъде от Литъл Рок и вероятно беше на път към района, за да поеме командването на място.
Джими, ти, проклет малък тъпанар, помисли си той с ненадейна силна горчивина.
Къде сбъркахме с теб? Какво ти стана бе, момче? Как се извъди такъв?
Нямаше отговори, както никога не е имало за Джими Пай. Ърл поклати глава. Той беше толкова виновен, колкото всеки друг, казвайки на Джими, че всичко ще се оправи. Винаги се беше грижил за момчето, помагайки му, докато той пропадаше, и когато започна да осъзнава колко се е отдалечил Джими от него, не искаше да го признае. Отрече го дори когато започна да вижда колко е различен Джими от бедния стар Лени Пай.
Сети се за Бъб Пай, братовчеда на Джими, едно нещастно тъпо момче, от което никой не си бе и помислял, че ще излезе нещо, толкова скучен беше в сравнение с Джими. Ърл дори не можеше да се сети как изглежда Бъб, въпреки че го бе видял едва вчера. В Бъб имаше нещо, което те караше да го забравиш. Какво щеше да стане с него? Бъб беше дърводелски чирак, но просто не можеше да се справя с работата и го бяха освободили. Не си беше намерил друга работа. Добро момче, но без големи възможности, обаче не и криминално проявен. Проклетият Джими го бе превърнал в престъпник.
В мислите на Ърл пропълзя мрак. Бедното мъртво цветнокожо дете, Джими Пай и всичко това в един и същ шибан ден!
Това беше най-лошият му ден от Иводжима насам.
С нежелание вдигна микрофона и натисна бутона за предаване.
— Централа, тук кола едно четири, а аз съм сто и осми.
— Ърл, къде беше? — обади се майорът, който беше поел централата.
— Бях на онова местопрестъпление. Майоре, научихте ли? Изпратихте ли екипи?
— Не, четиринадесети. Ърл, трябва да зарежеш това негърче, докато пипнем Джими Пай. Видях досието му, това момче е от окръг Полк. Последния път ти си го арестувал.
— Познавам семейството — каза Ърл.
— Добре.
— Майоре, къде ме искате? На пътните блокади или при претърсването?
— Не, четиринадесети. Отиваш при семейството. Може би ще влезе във връзка с тях. Нали има жена, или поне така пише в досието.
— Ожени се за нея седмица преди да влезе да излежи присъдата си — обясни Ърл.
— Ърл, тогава провери при нея и останалите роднини, които има там в Полк. Ако имаш нужда, обади се на хората на шерифа.
— Разбрано, майоре. Но кога ще видя хората от следствената група? Искам да се заемат с местопрестъплението колкото може по-бързо.
— Ърл, може би в късния следобед. Момчетата имат да свършат много работа в супера във Форт Смит. Там е кървава баня. Застрелял е две момчета в канцеларията, един негър отвън и е гръмнал един градски полицай в колата му. Ърл, това момче е беля.
Ърл кимна с горчивина и погледна буловата си.
Ърл мина с колата през негърския квартал на Блу Ай, разположен в западната част под масива на Рич Маунтин. Той беше малък и олющен. Защо тези загубени хора не събираха боклуците, не косяха тревата и не се грижеха за градините си? Накъдето и да погледнеше, виждаше белези на разруха и нехайство и отказ от достоен живот. Децата, боси и в парцали, се мотаеха по верандите на копторите, втренчили в него големите очи на неподвижните си лица. Носеха клошарски дрехи, а очите им бяха огромни непознаваеми езера, докато го зяпаха, обаче щом завиеше зад някой ъгъл и ги хванеше неподготвени, можеше да ги види да играят на жмичка или да скачат на въже с естествена жизнерадост. Но щом видеха голямата черно-бяла кола и белия мъж с каубойска шапка и корави очи, веднага се смразяваха и го посрещаха с тези празни лица.